6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 08.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 5791/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П. М. и П. Г. М., чрез адв. Т. Д., срещу решение № 1144 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 803/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 158 от 19.01.2015 г. по гр.д. № 6484/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове от П. П. М. и П. Г. М. против Е. Т. и Г. Р. М. относно премахването на арка над желязната дворна врата, бетонова площадка с две стъпала в задната част, лятна кухня с барбекю, дървени и железобетонни пилони, два броя покривни конструкции тип навеси и струпване на строителни материали и други отпадъци като неоснователни, както и за солидарното им осъждане на ответниците за сумата от 14400 лв., представляваща наемна цена за предоставено ползване върху 2/3 идеални части от дворно место, представляващо поземлен имот с идентификатор 56784.520.855 по КК и КР на [населено място], за периода от 16.03.2012 г. до 23.04.2014 г., и обезщетение за забава в размер на 1470 лева за периода от 16.04.2012 г. до 02.04.2014г., а съща така и в частта, с която се отхвърлят предявените като евентуални искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за лишаването на ищците от ползването на собствените им 2/3 ид. части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 56784.520.855 по КК и КР на [населено място], за разликата над уважения размер от 1 286.07 лв. до претендирания размер от 14 400 лв. за същия периода и обезщетение за забава за разликата от 126 лв. до 1470 лева за периода от 16.04.2012 г. до 02.04.2014 г.
Поддържат се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като вместо него бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за цялото производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните формулирани въпроси: 1/ При наличие на оферта за сключване на наемен договор, съдържаща всички съществени условия, направена неформално чрез нотариална покана и приемането на тази оферта, извършено чрез конклудентни действия, налице ли е наемно правоотношение. По този въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 238/04.09.2013 г. по търг. д. № 123/2011г. на ВКС;
2/ Как е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните за валидно сключване на договор, може ли това да стане с различни актове и/или конклудентни действия, позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с даденото разрешение в решение № 1108/04.07.2011г. по гр.д. № 869/2011 г. на Софийски апелативен съд, определение № 638/22.05.2013г. по гр.д. № 1401/2013г. на ВКС, решение № 14428/26.11.2010 г. по адм. д. № 7605/2010 г. на ВАС;
3/ Чл. 17, ал. 3 КРБ, както и ЗС защитават ли неприкосновеността на собствеността относно правомощията владение и ползване, като излагат твърдения, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. В., в качеството му на пълномощник на Е. Т. и Г. Р. М., в който е изложено становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената жалба, а по същество, че същата е неоснователна. Претендират се разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Окръжен съд – Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от П. П. М. и П. Г. М. срещу Е. Т. и Г. Р. М. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както и по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Потвърден е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на негаторните искове, тъй като при преценка на събраните доказателства – обяснения на страните по чл. 176 ГПК, свидетелски показания и заключенията по приетите техническа и икономическа експертиза, се установява, че в дворното място няма изградени покривни конструкции, няма поставени пилони (дървени и железни), няма легла, няма изградени стълби, нито изградена лятна кухня с барбекю, както и че металната арка върху входната врата е достатъчно високо – на 2.40м в средата и 2.20м в двата края, което позволява преминаването на автомобил; има поставени две пейки, хладилник и маса, които не са трайно закрепени за земята, има изградена чешма на границата източната граница на двора, не се установява струпване на строителни материали. Взел е предвид, че ищците не са доказали по какъв начин изградените в двора, чешма, навес и бетониране на дворното място им пречат да упражняват правото си собственост върху двора.
По отношение на иска за заплащане на наемна цена по чл. 232, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстационния при условията на чл. 272 ГПК. С това процесуално действие е приет изводът за недоказаност на твърдяното наемно правоотношение между страните, тъй като не се е установило наличие на сключен договор за наем. Прието е, че липсват доказателства за изразена воля и от двете страни, следователно липсва съществен елемент от фактическия състав за сключване на договора за наем – съгласие.
При сбъдване на процесуалното условие отхвърляне на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е разгледал съединеният при условията на евентуалност иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Приел е същия за основателен с мотивите, че изпратената от П. и П. М. нотариална покана представлява писмено поискване от тези съсобственици, които не ползват общия имот, да им се изплати обезщетение от останалите съсобственици – ответници по делото, които единствено ползват процесното дворно място. Този извод е съобразен с дадените обяснения от ответната страна Г. М., която е заявила, че поканата е получена и от нея, а не само от отбелязания ответник Т.. Взето е предвид обстоятелството, че заключването на входната желязна врата на двора препятства ищците за ползването му, а съдебното решението, с което е разпределено ползването на дворното място, не се отнася за процесния период. Като е съобразил заключението на вещото лице, съдът е приел, че дължимото обезщетение от Е. Т. и Г. Р. М. за периода от получаване на нотариалната покана – 22.03.2012 г. до края на претендирания период – 23.04.2014 г. е в размер на 1286.07 лв., ведно със законната лихва от 23.04.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 126 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК, а тяхното разграничение следва да личи ясно. Формулираните в т. 1 и т. 2 въпроси изцяло се припокриват с наведените в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение в частта, с която е потвърден изводът на първостепенния съд за неоснователност на иска за заплащане на наемна цена. Те касаят формирането на вътрешното убеждение на съда по същество и представляват касационни основания. Освен това решението на съда, препращайки към мотивите на първоинстанционния, е обосновано с липсата на воля на сключване на договор за наем. Съдът е приел, че съдържанието на изпратената нотариална покана не представлява оферта за сключване на договор, следователно получаването й не може да обоснове приемане на предложение и възникване на облигационна връзка. След като е направил заключение, че липсва воля за сключване на договора, съдът обосновано е приел, че не е налице съгласие като съществен елемент от фактическия състав на договора и въпросът как би могло да се обективира това съгласие изобщо не е бил предмет на обсъждане. Безспорно е разбирането в теорията и практиката, че при наличие на съгласие относно съществени елементи на договора, същият се счита за валидно сключен. В случая решаващият съд е направил извод за липса на воля за сключване на договора, а съгласието представлява съвпадение на насрещни воли. Нотариалната покана сама по себе си съдържа евентуално искане за заплащане на наемна цена, но няма характеристиките на волеизявление за създаване на облигационна връзка, още повече че искането е направено под условие. Връчването на нотариалната покана удостоверява, че направеното волеизявление на собствениците, които не ползват имота, е достигнало до знанието на ползващите, но не удостоверява насрещно волеизявление за сключване на договор за наем. При това положение въззивният съд изобщо не е стигнал до разрешаване на последователните въпроси налице ли е съгласие за сключването на договор и как е обективирано то.
Поставеният в т. 3 въпрос е абстрактен, изисква общото тълкуване на нормативните разпоредби и сам по себе си не е обусловил конкретни правни разрешения на въззивния съд. Той се отнася към повелята на конституционната норма и разпоредбите на ЗС, но е правно нелогичен, тъй като от съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че те са предназначени да защитават правото на собственост.
Във връзка с изложеното, следва да бъде направено заключението, че не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че приложеното решение на ВКС във връзка с формулирания в т. 1 въпрос и соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК съдържа правно разрешение на въпрос, поставен при различни фактически дадености и правни заключения, който освен това не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение. Няма доказателства за влизане в сила на приложеното решението, за да обоснове основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по отношение на цитираното решение на ВАС следва да се посочи, че понятието „практика на съдилищата“ не включва практиката на административните съдилища. Що се отнася до специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, то обосновава допускане до касационно обжалване, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика, тя е противоречива или неправилна или с оглед изменението на обществените отношения следва да бъде променена, а такива съображения не са изложени.
При този изход на касационното производство ответниците по касация имат право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и е отразено, че същото е изплатено в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1144 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 803/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
ОСЪЖДА П. П. М. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. М. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. 2 да заплатят на Е. Т. ЛНЧ [ЕГН] и Г. Р. М. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.1 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: