О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 08.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ДБН България” ЕООД, ЕИК 204721035, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу определение № 983 от 13.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 642/2019 г. на Врачанския окръжен съд. С него е потвърдено определение от 15.10.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд- Мездра, с което е отказано да се извърши частично заличаване на договорна ипотека, вписана под № 7, т.І, дв.вх. рег. № 64 от 26.01.2011 г. в Служба по вписванията при Районен съд – Мездра, по отношение на недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], представляващ апартамент № …. на …. етаж , със застроена площ 62.89 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че са изпълнени изискванията на чл. 32 ПВ и чл. 179 ЗЗД за заличаване на вписаната ипотека.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност, евентуално на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази научните, логическите и опитните правила при преценка на събраните по делото доказателства и как следва да формира вътрешното си убеждение. 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба. 3. Може ли съдът да основе своите изводи само въз основа на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната цялост и да изложи съображения защо възприема едни и отхвърля други.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление от 15.10.2019 г. жалбоподателят в настоящото производство е поискал да бъде извършено частично заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № …. г. на нотариус , вписан под № 614 в НК, по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № …., находящ се на …. етаж в сградата с административен адрес [населено място], [улица]. Искането е обосновано с твърдение, че на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ с нотариална заверка на подписите от 19.02.2019 г. молителят е придобил качеството на ипотекарен кредитор по учредената с посочения нотариален акт договорна ипотека. Към заявлението за заличаване са приложени нотариално заверена молба от управителя на „ДБВ България” ЕООД за частично заличаване на договорната ипотека по отношение но посочения недвижим имот, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № …. г. на нотариус с рег. № 614, със страни „Емпорики банк- България” ЕАД като кредитор и „ДБН” ЕООД като кредитополучател и ипотекарен длъжник; Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 15.02.2019 г. , с който „Инвестбанк” АД прехвърля на „ДБН България” ЕООД изцяло и възмездно вземанията си към „ДБН” ЕООД , произтичащи от посочените в договора договори за банков кредит, в това число и вземането, обезпечено с договорната ипотека, учредена с нотариален акт № …. г.; схема на самостоятелен обект в сграда; доказателства за правоприемство между „Инвестбанк” АД и ТБ”Виктория” ЕАД с предходни наименования” Емпорики банк България” ЕАД и „Агрикол България” ЕАД.
След като е обсъдил тези доказателства съдията по вписванията е отказал да извърши заличаване на договорната ипотека по съображения, че към момента на сключване на договора за цесия процесният апартамент не е бил собственост на ипотекарния длъжник, тъй като през 2014 г. е бил продаден от „ДБН холдинг” АД на трето физическо лице.
Въззивният съд е потвърдил поставения отказ, като е приел, че от представеното копие от нотариален акт № …. г. за учредяване на договорна ипотека е непълно вероятно поради техническа грешка и в него недвижимият имот, за който е поискано заличаване на ипотеката, не е описан.
При така изложените от въззивния съд мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като е очевидно неправилно.
Съгласно чл. 538, ал. ал.1 ГПК във вр. с чл. 32, ал.5 ПВ отказът на съдията по вписванията да извърши исканото вписване или заличаване подлежи на обжалване пред окръжния съд. Съгласно чл. 538, ал.2 ГПК жалбата се разглежда по реда на чл. 278 ГПК, в която изрично е регламентирано правомощието на съда, действащ като въззивна инстанция, в рамките на задължението си да провери основателността на жалбата и сам да реши въпроса по нея, да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. След като в случая въззивният съд е констатирал, че представеното пред него копие от нотариален акт № …. г. за учредяване на договорна ипотека е непълно – липсват страници от същото, е следвало да укаже на жалбоподателя да представи това доказателство в цялост, за да установи неговото съдържание, още повече, че липсата на описание на имота, за който е направено искането, не е посочена от съдията по вписванията като основание за отказ. Като не сторил това, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и на задължението си по чл. 10 ГПК да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до формиране на необоснован извод, че недвижимият имот, по отношение на който се иска заличаване на ипотеката, не е описан в нотариалния акт за нейното учредяване. Това нарушение съставлява основание за отмяна на обжалваното определение като неправилно.
Видно от представеното с частната касационна жалба заверено копие от нотариален акт № …. г. на нотариус с рег. № 614, апартамент № …., находящ се на …. етаж в сградата, построена в УПИ …. по плана на [населено място], със застроена площ 62.89 кв.м, ведно със съответните идеални частки от общите части на сградата, е сред недвижимите имоти, за които „ДБН” ЕООД като ипотекарен длъжник е учредил в полза на „Емпорики банк – България ”ЕАД за обезпечаване вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит. С договор за цесия от 15.02.2019 г. „Инвестбанк” АД като универсален правоприемник на ТБ „Виктория” с предишни наименования „Емпорики банк България” ЕАД и „ Креди агрикол България” ЕАД е прехвърлил изцяло и възмездно на жалбоподателя вземанията си към „ДБН” ЕООД, произтичащи от няколко договора за банков кредит, в това число и вземането си, обезпечено с ипотека върху посочения по- горе недвижим имот. Съгласно чл. 99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, ако не е уговорено друго. В случая страните по договора за цесия изрично са уговорили, че вземането на банката преминава върху цесионера ведно със съществуващото ипотечно обезпечение, откъдето следва, че жалбоподателят доказва качеството си на ипотекарен кредитор. Не е в правомощията на съдията по вписванията в рамките на охранителното производство да проверява дали имотът все още е собственост на ипотекарния длъжник.
По тези съображения обжалваното определение и потвърдено с него определение на съдията по вписванията при Районен съд- Мездра следва да бъдат отменени и делото върнато на съдията по вписванията за извършване на искането от жалбоподателя частично заличаване на договорната ипотека.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 983 от 13.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 642/2019 г. на Врачанския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 983 от 13.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 642/2019 г. на Врачанския окръжен съд и потвърденото с него определение от 15.10.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд- Мездра, с което е отказано да се извърши частично заличаване на договорна ипотека
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд – Мездра за извършване на исканото от „ДБН България” ЕООД частично заличаване на договорната ипотека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: