О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 64
София, 21.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1477/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от З. Н. С. и Г. Н. А., чрез пълномощника им адв. Д от Варненска АК срещу решение от 06.07.2009 г. по гр. д. № 499/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 9284/2007 г. на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите срещу Д. И. А. от гр. В. иск за ревандикация на реална част с площ от 361.27 кв. м. от имот пл. № 180 по плана на новообразуваните имоти в землището на гр. В., кв. Галата.
Ответницата по жалбата Д. А. я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете за ревандикация като неоснователни съдът е приел за установено, че ищците не са доказали наследодателят им да е придобил право на собственост върху имота, предмет на иска, който е част от нива с площ от 11.786 дка в описаната местност на основание давностно владение и заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което решението на поземлената комисия не ги легитимира за собственици. На следващо място е приел за установено, че имотът не подлежи на възстановяване, тъй като е бил предоставен за ползване на ответницата по иска Д. А. през 1982 г. на основание акт по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ . В имота е построена двуетажна сграда, застроена на площ от 38 кв. м. преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Апостолова е провела процедура по закупуване на имота по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е придобила право на собственост върху закупената площ 600 кв. м. от имот пл. № 180 в м. “Р” и я владее на правно основание. През 1994 г. се е снабдила и с констативен н. а. № 53 от ХХVІІ, н. д. № 12484/94 г. за собственост на описания имот. През 2003 г. е закупила и разликата над 600 кв. м. до цялата площ на имота, която възлиза на 78 кв. м., които не отговарят на изискването за образуване на парцел, на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Касаторите са развили довод за нарушение на процесуална норма относно обсъждането на доказателствата, което е довело до необоснованост на извода, че наследодателят им не е придобил право на собственост върху нива с площ от 11.786 дка, в м. “Ф”, кв. Галата на основание давностно владение, която са заявили за възстановяване и част от която е имотът, предмет на иска. За допускане на въззивното решение до касация са се позовали на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да мотивират с какво решаването на въпроса за обсъждане на доказателствата е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не се поддържа да е разрешен такъв процесуален въпрос от значение за изхода на спора, произнасянето на ВКС по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Тази предпоставка е налице когато за разрешаване на спорното правоотношение или за процесуалното действие не съществува правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато съществуващата съдебна практика е неправилна и подлежи на коригиране.
Процесуалната норма, уреждаща задължението на съда за преценка на събраните по делото доказателства, е ясна, не се налага тълкуването й. По прилагането й има формирана последователна практика и при постановяване на решението нормата е приложена правилно.
Основният въпрос от значение за изхода на спора е този дали подлежи на реституция имот, попадащ в терен по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е застроен със сграда и по отношение на който е проведена процедура по изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Той е стоял за разрешаване многократно пред Върховния касационен съд и по него има формирана трайна и непротиворечива практика. Фактите, установени по делото, не съдържат специфика, която да обосновава различно прилагане на нормата на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Разрешаването на въпросът дали наследодателят на касаторите е придобил право на собственост върху нива, част от която е спорния имот, на основание давностно владение, след като е установил фактическа власт върху имота на основание упълномощаване от собственика с правото да го стопанисва и управлява, в полза на касаторите не би се отразило на крайния изход на спора, поради безспорно установено ограничение за реституция на имота в реални граници.
Ответницата по касация А. в представения отговор по жалбата е направила искане за присъждане на разноските направени в касационното производство. В отговора не е посочен размера на разноските. Записано е че се представя договор за правна помощ, но такъв не е приложен към отговора и не се намира в кориците на делото, липсва и писмено доказателство за заплащане на разноски за това производство. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноските следва да представи списък за направените такива най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Страната не е изпълнила това свое задължение, поради което искането следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, тричленен състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2009 г. по гр. д. № 499/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Оставя без уважение искането на Д. А. за присъждане на разноски за касационно производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: