О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София 10.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2456/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Д. срещу решение от 30.01.2008г по гр.дело № 827/2007г. на Кюстендилски окръжен съд , пререшил трудов спор след отмяна на решението по гр.д.376/2007г на Кюстендилски районен съд . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство ,че по настоящето дело двете инстанции са направили противоположни изводи по решаващия правен въпрос,поради което е налице хипотезата по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Противоречиво решаване на правен въпрос по смисъла на чл. чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ще е налице , ако на обжалваното въззивно решение противостоят други,влезли в сила съдебни решения във връзка с прилагането на един и същ институт или правна норма и постановени по различни дела. В същината си критерият за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя извод за наличие на „съществен материално правен или процесуалноправен въпрос” чието нееднакво разрешаване да е обективиран факт, т.е предпоставя се на първо място синтез на самия въпрос и проблематиката по прилагането на правна норма при разрешаването на различни случаи , а на следващо място и констатация за противоречие в практиката . Законодателят е използвал множествено число, за да обозначи създателя на противоречивата практика , а по едно гражданско дело , по един случай , може да има само едно окончателно разрешение с влязъл в сила съдебен акт. Следователно по едно и също дело „противоречива практика” не може да има. С оглед целта на института по чл. 280 от ГПК противоречивото правоприлагане е разбирано в пълния си обем , като окончателно решаване на определени случаи от съдилищата . Ето защо самото съдържание на критерия за допустимост на касационно обжалване като факултативно , а не задължително производство , изключва аргумента за наличието на противоположни по същество решения на двете инстанции по предмета на спора . Тази противоположност е резултат от упражнен въззивен инстанционен контрол и компетентност и не обективира противоречиво правоприлагане . В случая въззивният съд е коригирал неправилното разбиране на районния съд за формалните предпоставки ,на които следва да отговаря заповедта да прекратяване на трудовото правоотношение ,с оглед изискването за посочване на основание за издаването й ,при съобразяване именно с утвърдената практика по тези дела .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване и предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.01.2008г по гр.дело № 827/2007г. на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .