О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 02.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2735 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №177 от 14.04.08г. по гр.д. №613/07г. на Смолянския окръжен съд, /постановено при условията на чл.218з от ГПК /отм./, след отменително решение №1039 от 25.10.07г. по гр.д. №1283/06г. на ВКС, ІV ГО/, след частична отмяна на решение №498 от 28.12.05г. по гр.д. №125/05г. на Смолянския районен съд, е било признато за установено по отношение на ответниците А. Ф. П., Ф. С. П. , А. С. К. и В. Н. М. , че ищците М. Б. К., К. Б. К. , Софка А. К. и И. А. К. са собственици на ? ид.част от имот пл. №1065 с площ от 160 кв.м. и ? ид.част от имот пл. №1066 с площ от 136 кв.м., участващи в парцел ****озеленяване, кв.21 по плана на гр. С. от 1994г., съгласно изменението на кадастралния план с отменената заповед №130/19.08.94г. на кмета на община С., представляващи реални части от имот пл. №689, включен в парцел ****озеленяване, кв.21 по плана на гр. С. от 1983г., като е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху тези идеални части. Със същото решение са били отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението по отношение на останалата ? ид.част от описаните имоти пл. №1065 и №1066, както и за втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. №1065. Обезсилено е допълнителното решение №52 от 02.03.06г. по гр.д. №125/05г. на Смолянския районен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по искове за обявяване нищожност на констативен нотариален акт №472/25.10.94г., т.ІІІ, н.д. №1235/94г. на нотариус при РС С. , както и основното решение по същото дело в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС и е прекратено производството по делото в тази част. Допълнителното решение на районния съд е оставено в сила в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №668, т.ІV, н.д.1380/04г. между ответниците А от една страна като продавачи и А. П. от друга страна като купувач, с предмет ? ид.част от имот пл. №1065 и втория етаж от построената в него сграда.
С допълнително решение №362 от 16.06.08г. по гр.д. №613/07г. на Смолянския окръжен съд е отменен констативен нот.акт №472/25.10.94г., т.ІІІ, н.д. №1235/94г. на нотариус при РС С. , в частта, с която е признато право на собственост на А. К. и В. К. над размер на ? ид.част от имот пл. №1066 и е оставено без разглеждане искането за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нот.акт №668, т.ІV, н.д.1380/04г. на нотариус при РС С.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците – е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка с нот.акт № 91, т. ХХVІІ, н.д. №156/79г. на ? ид.част от дворно място, представляващо имот пл. №835 с площ от 328 кв.м. по плана от 1965г. /почти идентичен с имот пл. №1065 по кадастралното заснемане от 1994г./, ведно с първия етаж на жилищната сграда, построена в него. Наследодателят е починал на 04.03.81г. Датата на съставяне на нотариалния акт съдът е възприел като начална дата на демонстрирано от Б. К. по отношение на брат му С. К. /наследодател на ответниците А/ давностно владение върху описаните в акта имоти. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че по делото не е установено осъществяване на давностно владение от ищците и техните праводатели върху втория етаж от жилищната сграда, построена в имот пл. №1065, както и върху останалата ? ид.част от дворното място. Те са собственици само на първия етаж от сградата и на ? ид.част от мястото, за които праводателят им Б. К. се е снабдил с констативен нотариален акт. Тъй като владеят първия етаж от сградата и ? ид.част от мястото, искът за ревандикация на тези имоти е неоснователен. Неоснователен е и искът за ревандикация на втория етаж и другата ? ид.част от мястото, тъй като те не са собственост на ищците. Прието е също, че ищците са собственици само на ? ид.част от имот пл. №1066. Искът за обявяване нищожност на договора за покупко продажба по нот.акт №668, т.ІV, н.д.1380/04г., с който ответниците А продават на А. Ф. П. втория етаж от процесната сграда и ? ид.част от имот пл. №1065 е приет за неоснователен, тъй като имотът, ситуиран в общ парцел, отреден за обществено мероприятие, запазва относителната си самостоятелност до осъществяването на мероприятието и не е изключен от гражданския оборот.
Касационни жалби срещу решенията на въззивния съд са подали и двете страни по делото.
М. Б. К., К. Б. К. , Софка А. К. и И. А. К. са атакували въззивното решение в частта, с която исковете им по чл.108 от ЗС са били отхвърлени за втория етаж от процесната жилищна сграда, ? ид.част от имот пл. №1065, както и за ? ид.част от имот пл. №1066. Жалбоподателите считат, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото и е направил необосновани изводи относно релевантни за спора факти. Същественият процесуалноправен въпрос, който се поставя в случая, е дали признанието на страните може да се игнорира, при положение, че кореспондира с останалите доказателства по делото. Твърди се, че по този въпрос произнасянето на въззивния съд е в противоречие с приетото в решение №1 от 19.03.01г. по гр.д. №687/01г. на ВКС, ІІ ГО. Същественият материалноправен въпрос е дали липсата на констативен нотариален акт за собственост означава липса на право на собственост. По този въпрос обжалваното решение било в противоречие с решение №1605/14.02.06г. на ВАС, ІV-то адм.отд.
Въззивното решение е атакувано и в частта, с която съдът е потвърдил решението на районния съд за отхвърляне на иска по чл.26 от ЗЗД. Оплакванията са, че съдът не се е произнесъл по твърденията на ищците за нищожност на договора – липса на основание и предмет, а освен това приетото от него не кореспондира с доказателствата по делото и е в противоречие с материалния закон – чл.59 от ЗТСУ /отм./. Същественият материалноправен въпрос е дали договорът има предмет, ако прехвърленият имот не е съществувал като кадастрална единица в действащия план на селището, т.е. – липсата на реално обособен имот води ли до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. По тези въпроси даденият от въззивния съд отговор бил в противоречие с приетото в решение №362 от 30.07.03г. на ВКС по гр.д. №268/02г. ІV ГО и решение №1316 от 26.10.01г. по гр.д. №2381/00г. ІV ГО.
А. Ф. П. и Ф. С. П. обжалват основното решение на въззивния съд в частта, с която е признато за установено правото на собственост на ищците върху ? ид.част от имоти пл. №1065 и №1066. В жалбата са развити оплаквания, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, а освен това решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК оплакванията са повторени, като се твърди, че произнасянето от въззивния съд по нередовна искова молба е в противоречие с практиката на ВКС – т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК; решение 1349 от 08.07.02г. по гр.д. №1325/01г. на ВКС, ІV ГО и др., а по въпроса за придобивната давност въззивното решение противоречало на приетото в решение №649/93г. по гр.д. №477/92г. на ВКС, І ГО. Същите жалбоподатели са обжалвали и допълнителното решение на Смолянския окръжен съд, като са изложили оплакване за неговата недопустимост, тъй като според тях въззивният съд, отменяйки по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт №472/25.10.94г., т.ІІІ, н.д. №1235/94г. на нотариус при РС С. , е изменил основното си решение, с което е прекратено производството по иска за прогласяване нищожност на този нотариален акт. Жалбоподателите считат, че по този начин въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №1132/20.07.2001г. по гр.д. №2163/2000г. на ВКС, І ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
По жалбата на М. Б. К., К. Б. К. , Софка А. К. и И. А. К.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове по чл.108 от ЗС за ? ид.част от имоти пл. №1065 и №1066, както и за втория етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, построена в първия имот. По съществения процесуалноправен въпрос – за доказателственото значение на направеното от страната признание на неизгодни факти, въззивното решение не е постановено в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение №1 от 19.03.01г. по гр.д. №687/01г. на ВКС, ІІ ГО. В това решение е възпроизведен текстът на чл.127, ал.2 от ГПК /отм./ – че признанието се преценява с оглед всички останали доказателства по делото. По настоящото дело няма признание на неизгодни факти, а една молба на ответниците А, че признават предявения срещу тях иск, с последващото уточнение на А. К. в съдебно заседание, че той е подписал молбата, но без да знае какво точно подписва, а в действителност не признава правата, които се претендират от ищците. Признанието на иска не е равнозначно на признание на неизгодни факти по смисъла на чл.127 от ГПК /отм./. Независимо от това, въззивният съд е обсъдил въпросното признание, отчитайки оттеглянето му от А. К. , като е приел, че то следва да се цени с оглед всички останали доказателства по делото, които подробно е обсъдил и въз основа на които е направил решаващия извод, че ищците са собственици само на ? ид.част от спорните имоти и на първия етаж от изградената в единия от тях сграда. По другия съществен въпрос – за значението на констативния нотариален акт за собственост също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – по този текст могат да бъдат допускани до касация само въззивни решения, които противоречат на други влезли в сила решения на гражданските съдилища. Решенията на административните съдилища не формират практика, която може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Освен това – въззивният съд не е приел нещо различно от посоченото в решение №1605/14.02.06г. на ВАС, ІV-то адм.отд. Искът за собственост не е отхвърлен затова, че ищците не притежават констативен нотариален акт за ? ид.част от двата процесни имота и за втория етаж от процесната сграда, а защото по отношение на тези имоти не е налице соченото основание – придобивна давност. Констативният нотариален акт на наследодателя на ищците Б от 1979г. е обсъждан в контекста на изразеното чрез него намерение за своене на ? ид.част от мястото и първия етаж от жилищната сграда, каквото намерение не е установено по отношение на останалия имот и точно това е довело до отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС, а не липсата на нотариален акт.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД. За да приеме, че е действителен договорът за продажба по нот.акт №668, т.ІV, н.д.1380/04г., с който ответниците А продават на другата ответница А. Ф. П. втория етаж от процесната сграда и ? ид.част от имот пл. №1065 въззивният съд е развил мотиви, че имотът, ситуиран в общ парцел, отреден за обществено мероприятие, запазва относителната си самостоятелност до осъществяването на мероприятието и не е изключен от гражданския оборот. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали има законен предмет една прехвърлителна сделка, при която разпореждането е с имот, включен в общ парцел, който е отреден за обществено мероприятие – т.е. за мероприятие по уличнорегулационния план. За да обосноват допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в тази част, жалбоподателите се позовават на практика на ВКС, която обаче касае разпореждане с реална част от дворищнорегулационен парцел **** решение №362 от 30.07.03г. на ВКС по гр.д. №268/02г. ІV ГО и решение №1316 от 26.10.01г. по гр.д. №2381/00г., ІV ГО. Тъй като в единия случай се касае за разпореждане с реална част от парцел ****о уличнорегулационния план, а в другия случай – за разпореждане с реална част от парцел ****о дворищнорегулационния план, случаите не са идентични и посочените от жалбоподателите решения на ВКС не сочат на противоречива практика по един и същ въпрос, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Разликата между случаите произтича от това, че по ЗТСУ /отм./, който е бил приложим в случая, планът за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от
дворищнорегулационния план, като забраната по чл.59 от ЗТСУ, в редакцията преди измененията с ДВ бр.34/2000г., се отнася за разпореждане с реални части от дворищнорегулационни парцели, но не и за имоти, ситуирани в общ парцел ****о уличнорегулационния план.
.
По жалбата на А. Ф. П. и Ф. С. П. срещу решение №177 /14.04.08г. по гр.д. №613/07г. на Смолянския окръжен съд:
По съществения процесуалноправен въпрос – за произнасянето по нередовна искова молба, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и по-специално – с т.4 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС, нито пък с практиката на отделни състави на ВКС. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по настоящия правен спор, въззивният съд при повторното разглеждане на делото е дал с определение от 12.11.07г. по гр.д. №613/07г. и второ определение от 26.11.07г. по същото дело подробни указания за отстраняване недостатъците на исковата молба. С молби от 26.11.07г. и от 04.12.07г. ищците са отстранили тези недостатъци и съдът се е произнесъл по редовна искова молба.
По съществения материалноправен въпрос за срока на придобивната давност, когато владението се осъществява въз основа на годно правно основание, но без приобретателят да знае, че неговият праводател не е собственик, въззивното решение не противоречи на соченото от жалбоподателите решение №649/93г. по гр.д. №477/92г. на ВКС, І ГО. Въззивният съд изобщо не се е занимавал с този въпрос, приемайки, че ответниците владеят само ? ид.част от процесните дворни места, както и втория етаж от спорната двуетажна сграда, зачитайки правото им на собственост по отношение на тези имоти.
По жалбата на А. Ф. П. и Ф. С. П. срещу допълнителното решение №362/16.06.08г. по гр.д. №613/07г. на Смолянския окръжен съд:
Не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По съществения процесуалноправен въпрос за недопустимостта за изменение на основното решение по делото чрез постановяването на допълнително решение по чл.193, ал.1 от ГПК /отм./, въззивният съд не е процедирал в противоречие със соченото от жалбоподателите решение №1132/20.07.2001г. по гр.д. №2163/2000г. на ВКС, І ГО. С основното решение по делото е обезсилено първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск за обявяване нищожност на констативен нотариален акт №472/25.10.94г., т.ІІІ, н.д. №1235/94г. на нотариус при РС С. , а с допълнителното решение същият нотариален акт е отменен частично на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./. Има съществена разлика между иск по чл.472 от ГПК /отм./ за нищожност на нотариално действие / такъв иск не е бил предявен и правилно въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в тази част/ и отмяната на нотариален акт по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, като последица от уважен иск за собственост. Ето защо не е налице изменение на основното решение, чрез допълнителното решение по чл.193, ал.1 от ГПК /отм./ и съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №177 от 14.04.08г. по гр.д. №613/07г. на Смолянския окръжен съд и допълнителното решение №362/16.06.08г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: