ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
София, 02.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 702 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. кооперация-В. Търново против решение № 454/14.10.2008 г. по в.гр.д. № 390/2008 г. на Великотърновски ОС, с което след отмяна на първоинстанционното решение, се отменят решенията от 25.03.2007 г. на ОС на кооперацията, като незаконосъобразни.
Ответникът по касационна жалба Н. Я. е подала възражение и моли да се остави без уважение, като не изразява становище по приложното поле.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
В становището, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че съдът следвало да се произнесе в кой момент възниква членството в кооперацията-от деня на решението на УС или на ОС. Но по този въпрос има произнасяне на стр.3 от мотивите на обжалваното решение, което е конкретно съобразно чл.12 от устава на кооперацията.
1. Твърди се, че в противоречие с приложеното решение № 695/16.06.2003 г. по гр.д. № 1852/2002 г. на ВКС-V г.о., са изложени съображения досежно уведомяване на членовете за ОС и изключване на членове на кооперацията. В действителност номера на делото е 1853. Това решение касае задължението за изготвяне на писмена покана и тайното гласуване, но тези въпроси не са предмет на обжалваното въззивно решение.
Твърди се, че в противоречие с влязлото в сила решение № 12/23.02.2004 г. по гр.д. № 1156/2003 г. на Б. ОС и решение № 94/17.03.2005 г. по в.ф.д. № 68/2005 г. на Великотърновски АС, са изложени съображения досежно провеждане на селищни събрания за избор на пълномощници, уведомяването на членовете за ОС, реда за разгласа на събранието и изключване на членове. Първото решение касае допустимостта на иска по чл.58 ЗК, изключване на член на УС и че предявяване на иск по съдебен ред за защита на имуществени права не се включва в изчерпателното изброявате на чл.13 ЗК. Второто решение е за вписване промени в регистрацията на ЗК и съдържа произнасяне за изискванията на чл.16,ал.1 ЗК. Но тези въпроси по двете цитирани решения също не са предмет на обжалваното въззивно решение.
Следователно, цитираните решения не обхващат обективно идентична фактическа обстановка и следващите от нея правни изводи. Липсва обективен идентитет, който да обуславя възможност за преценка за противоречие с практиката на ВКС и за противоречиво решаване от съдилищата.
За останалите представени въззивни и едно първоинстанционно решения няма данни, че са влезли в сила.
2. Бланкетното посочване, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3,предложение първо ГПК, е неточно и няма изложение.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ.
Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
3. Доводите, че неправилно са квалифицирани юридическите факти и правните им последици, че правните изводи на ВТОС са неправилни и незаконосъобразни, защото не кореспондират с доказателствата по делото и не намират опора в закона, биха могли да бъдат квалифицирани като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле за касационно обжалване по реда на чл.280 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 454/14.10.2008 г. по в.гр.д. № 390/2008 г. на Великотърновски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: