О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 12.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4605/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3247 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 3268/2009 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, 77 състав, постановено на 29.12.2008 г. по гр.д. № 25126/06 г. в частта относно квотите на съделителите в допуснатия до съдебна делба недвижим имот, като вместо това е постановено делбата да се извърши при права 4/12 ид. части за Р. Г. Г.- И., 7/12 ид. части за Г. Л. И. и 1/12 ид. част за В. Л. И.. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Р. Г. Г.- И., чрез нейния процесуален представител адв. В. Г.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да конституира в хода на производството във въззивната инстанция приобретателите на ? ид. част от недвижимия имот, предмет на делбата, което е довело до постановяване на решение без участието на надлежна страна. Подържа се също, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната взаимна връзка и последователност.
Правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е за привличането на третите лица, придобили права върху недвижим имот, предмет на съдебна делба в първа фаза – след предявяване на иска за делба, но преди постановяване на решението, за участието на прехвърлителя като процесуален субституент и въпросът за необходимото другарство помежду им, като се твърди, че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство Р. Г. Г. и Л. Г. И., починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 227 ГПК от своя наследник по закон В. Л. И., са предявили против Г. Л. И. иск за делба на недвижим имот, находащ се в [населено място], [улица], съставляващ апартамент № 14 на четвърти надпартерен етаж в сградата. Правото си на собственост върху ? ид. част от този имот са извели от договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 2, т.І, дело № 1/ 2006 г., с който А. Т. Ш. е прехвърлила на Р. Г. Г. – И. по време на брака й с Л. Г. И. посочената идеална част от този жилищен имот. По силата на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 183, т.ХХХV, дело № 6259/85 г., като собственик на останалата ? ид. част се легитимира Г. Л. И..
По време висящността на делото във фазата по допускане на съдебната делба пред въззивната инстанция с нотариален акт № 135, т.І1 дело № 118/2000 г. ищците Р. Г. – И. и Л. И. прехвърлили притежаваната от тях в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид. част от имота на В. Я. Ю. срещу задължение за издръжка и гледане. На 24.07.2010 г. починал ищецът Л. И., който оставил за наследници по закон съпругата си Р. Г.- И. и синовете си Г. Л. И. и В. Л. И.. Настъпилото в хода на процеса приемство е отразено от въззивния съд, който на основание чл. 227 ГПК конституирал на мястото на починалия ищец неговия наследник по закон В. Л. /останалите двама наследници са били страни по делото на собствено основание/. Съдът е оставил без уважение искането на ищцата да бъде заместена в процеса от приобретателя на спорното право В. Ю. и съпругата му В. Ю. при условията на чл. 121, ал.2 във вр. с чл. 117, ал.1 ГПК/ отм./. Постановил е решение, с което е допуснал извършването на съдебната делба между Р. Г. И., Г. Л. И. и В. Л. И., като при определяне на квотите им в съсобствеността е взел предвид настъпилото в хода на делото наследствено правоприемство от Л. Г. И..
Поставените от жалбоподателката правни въпроси, касаещи приложението на чл. 121 ГПК/ отм./, респ. чл. 226 ГПК в делбеното производство са от значение за изхода на делото, но не се установява да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да са разрешавани противоречиво от съдилищата. Представената с касационната жалба съдебна практика, обективираща разнопосочно разрешаване на поставените въпроси, е преодоляна с постановяване на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. В т.3 от същото е прието, че при извършено разпореждане със спорното право в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата от един съсобственик / съделител/ в полза на трето лице, приобретателят може да участва като страна по делото само със съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК/ чл. 181 ГПК/ отм./. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните страни, като прехвърлителят вече участва в качеството си на процесуален субституент на приобретателя. Посочено е, че доколкото няма специални правила за конституирането на страни в делбеното производство при прехвърляне на спорното материално право във фазата по допускане на съдебната делба, приложение намират общите правила на ГПК- чл. 226 ГПК/чл. 121 ГПК- отм./ и чл. 225 ГПК/ чл. 181 ГПК- отм./. При същите условия приобретателят може да встъпи като страна по делото във фазата по извършване на делбата.
В случая данните по делото са, че в проведеното на 20.04.2015 г. съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя Г. Л. изрично е заявил несъгласие приобретателят В. Ю. и съпругата му да заместят като страна по делото праводателката си Р. Г. – И.. Затова като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 121, ал.2 ГПК във връзка с чл.117, ал.1 ГПК/ отм./ за заместване на страна, въззивният съд не е процедирал в противоречие с цитираната по- горе задължителна съдебна практика.
По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице сочените от жалбоподателката основания на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3247 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 3268/2009 г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: