8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640
С., 13.10. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
търг. дело № 53680/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7191/17.08.2015г. на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. В. П. Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба вх. № 7190/17.08.2015г. на А. С. А. и Ч. А. А. чрез пълномощник адв. В. П. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 60 от 01.07.2015г. по в.т.д. № 132/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 360 от 13.01.2015г. по търг. дело № 308/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е прието за установено спрямо [фирма] представлявано от управителя А. С. А., Ч. А. А. и А. С. А., че дължат солидарно на [фирма] [населено място] заплащането на сумата 97 791,50 лв. като левова равностойност на педесет хиляди евро, представляваща частично вземане по запис на заповед от 25.09.2007г. с падеж 01.11.2001г. за обща сума от 1 024 921,40 евро, законна лихва за забава върху частично предявената сума от подаване на заявлението 28.02.2013г. до окончателното й заплащане.
В изложение на касатора [фирма] за допускане на касационно обжалване се поставят правните въпроси – коя е юрисдикцията компетентна да разгледа и разреши правен спор възникнал между страните по повод правоотношение, изпълнението на което е обезпечено със запис на заповед – общият граждански съд или уговорения между страните във връзка с каузалното правоотношение арбитражен съд, респ. компетентен ли е съдът пред когото се развива производството да се произнася относно приложимостта на арбитражна клауза уговорена изрично между страните; длъжен ли е съдът да извърши проверка относно наличието на каузални отношения между страните, във връзка с които е бил издаден записа на заповед и да разгледа възраженията предявени от длъжника по отношение на каузалното правоотношение; компетентен ли е съдът, пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК да приеме за безспорно установено, че записът на заповед послужил за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист обезпечава точни и конкретно определени задължения по каузалното правоотношение с периодично изпълнение единствено въз основа твърденията на ищеца по установителния иск; какви доказателства следва да бъдат събрани, за да бъде доказано, че записът на заповед послужил като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист обезпечева вземане по твърдяно от ищеца каузално правоотношение за определен период с точно определен падеж. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 422 ГПК, чрез която поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на хипотезата на т. 3-та на чл. 280 ГПК с твърдение, че по част от поставените правни въпроси няма задължителна съдебна практика.
В изложение на Ч. А. А. и А. С. А. за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – по кой от изрично изброените в чл. 486 ТЗ начин е определен падежа на запис на заповед, в който се съдържа уговорка, че плащането ще бъде извършено срещу представяне на този запис на заповед и едновременно е посочен определен ден като дата на плащане на сумата по записа; как следва да бъде тълкувана включена в записа на заповед уговорка, че сумата по същия следва да бъде заплатена „срещу представяне на този запис на заповед”; запис на заповед с падеж на предявяване следва ли да бъде предявен като предпоставка за изискуемост на вземането и за издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателите представят съдебна практика, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] (предходно наименование [фирма]) [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалба. Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, не мотивирано от касаторите съобразно изискванията на също задължителна съдебна практика по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на [фирма].
По процесуалноправния въпрос за подведомствеността на спора по чл. 422 ГПК, ако изпълнителното основание е обвързано с договор, който съдържа арбитражна клауза и допустимостта на въззивното решение.
Прието е с обжалваното решение, по възражението на ответниците за неподведомственост на спора пред гражданския съд, с оглед уговорена арбитражна клауза, че арбитражната клауза касаеща изпълнението по договора за финансов лизинг, няма обвързваща сила за страните по отношение на иска по чл. 422 ГПК за вземане произтичащо от запис на заповед издаден за обезпечаване вземането по каузалното правоотношение, (в случая договор за финансов лизинг), тъй като записът на заповед е самостоятелен документ и предпоставка за провеждане на самостоятелно производство, а уговорката по отношение на подведомствеността на споровете, възникнали по повод изпълнението на договора за финансов лизинг за обезпечаване на изпълнението на който е издаден записът на заповед, не определя й това по иска по реда на чл. 422 ГПК, което от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК до постановяване на съдебен акт по иск с правно основание чл. 422 ГПК е единно производство, развиващо пред един и същ орган – съда.
Този извод не влиза в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение по ч.т.д. № 457/2011г. на първо т. о., с което е разгледан аналогичен случай, като е прието, че предявяването на иска по чл. 422 ГПК е процесуално действие, съставляващо част от проведеното заповедно производство, тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, и след като материалноправните и процесуалноправните последици от предявяването на иска по чл. 422 ГПК настъпват от подаване на заявлението, то и той следва да бъде разгледан единствено от компетентния надлежен съд, но не и от арбитражен съд.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който се позовава жалбоподателя, като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението за допускане на касационно обжалване останали правни въпроси касаят разпределянето на доказателствената тежест по предявения иск по чл. 422 ГПК с оглед на неговия предмет, при въведени твърдения и възражения от издателя по записа на заповед, основани на каузалното правоотношение, по повод и във връзка с което е издадена ценната книга.
Правните изводи на съда по така поставените въпроси са изведени в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена с ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК, т. 17, според която – предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК (аналогична с предмета на иска по настоящето делото) е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При разглеждане на спора, съдът се е ръководил от приетото в т. 17 от цитираното тълкувателно решение – определил е предмета на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК, с оглед на заявеното от ищеца в исковата молба и на твърдените в хода на делото обстоятелства във връзка с каузалното правоотношение между страните, по повод на което е съставена ценната книга, като е приел за безспорно, че записът на заповед издаден от ответното дружество на 25.09.2007г. обезпечава изпълнението по договор за финансов лизинг сключен между страните, с лизингов обект яхта Азимуг 105; разпределил е доказателствената тежест като е указал, че ищецът следва да докаже валидно възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване, т. е. в съответствие с приетото в посочената задължителна съдебна практика, съдът е определил предмета на делото по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК; подложил е на изследване каузалното правоотношение, като е разкрил основанието на поетото задължение за плащане, обезпечителния характер на записа на заповед обезпечаващ изпълнението на договор за финансов лизинг и връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение; отделил е фактите, по които има съвпадение между страните, които е преценил с оглед на събраните по делото доказателства и е отговорил на всички доводи и възражения на ответника във връзка с поставените правни въпроси; въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключения на съдебно-икономическа експертиза е констатирал, че към датата на падежа на записа на заповед 01.11.2011г. по договора за финансов лизинг лизингополучателят е заплатил 10 266 006,98 лв. с ДДС, останал е задължен към лизингодателя със сумата от 2 901 956,98 лв., като последното плащане е направено на 25.10.2010г., след което по счетоводните записвания и в двете дружества не са отразени плащания по договора за финансов лизинг.
Правните въпроси, които касаят приетата за установена от съда фактическа обстановка с твърдения за неправилност на фактическите изводи са извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК. В производството по допускане на касационно обжалване фактическите констатации не подлежат на контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти.
Представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК, не влиза в противоречие с приетото в обжалваното решение по поставените правни въпроси. Съдебните решения постановени по реда на чл. 290 ГПК от състави на Върховния касационен съд, при разрешаване на поставените правни въпроси, са съобразили приетото с ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал и решаващият съд разгледал спора по настоящето дело.
Предвид изложеното не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Ч. А. А. и А. С. А..
Поставените от жалбоподателите правни въпроси касаят приложението на чл. 486 ГПК, доколкото чрез въпросите се поддържа тезата за недействителост на менителницата, поради неопределеност на падежа, която не е възприета от съда.
Жалбоподателите се позовават на ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Посочено е, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, като непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажира отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), тъй като неплатения на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание, въз основа на което кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Прието е още, че предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.
Посочената съдебна практика визира случаите на уговорен падеж на менителницата, когато падежът не е определен „на предявяване”, т. е. тълкувателното решение урежда възникването на изискуемостта на вземането по запис на заповед в случаите, когато падежът е уговорен „на определен ден” (чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ), както е прието с обжалваното решение – процесният запис на заповед съдържа записване на падежа с посочена дата на плащане – 01.11.2011г.; вписаното след текста „записът на заповед е предявен на 01.11.2011г.” не е условие за неговата редовност, т. е. съдът е приел, че не са налице два взаимно изключващи се начина за определяне на падежа на менителницата, което да доведе до нищожност на записа на заповед.
Жалбоподателите поставят въпроса за тълкуване волята на страните при съставяне на записа на заповед, с оглед и на уговорката, че сумата ще бъде заплатена срещу представяне на записа на заповед.
В мотивите си съдът не се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, но извода, че не са налице два взаимно изключващи се начина за определяне на падежа, респ. вписаното след текста „Записът на заповед е предявен на 01.11.2011г.” не е условие за неговата редовност, поради което записът на заповед не е нищожен, е изведен от съда по метода на тълкуване волята на страните във връзка със заявените им в хода на делото становища, доводи и възражения обсъдени с представените по делото писмени доказателства – договор за финансов лизинг и приложенията към него, заключения на изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Жалбоподателите са направили възражение за погасяване на вземането по давност с твърдение, че записът на заповед е подписан от издателя в деня на съставянето му 25.09.2007г., когато е направен и записа след текста „записът на заповед е предявен на 01.11.2011г.”, поради което фактически „предявяването” било направено едновременно със съставянето 25.09.2007г. и отнесено към датата на подаване на заявлението вземането било погасено по давност. Обсъждайки неоснователността на възражението, съдът е препотвърдил извода, че при подписване на записа на заповед от издателя, падежа на вземането е на определен ден – 01.11.2011г. и логически не може да е уговорен й „на предявяване”.
Този извод е възприет от съда и като следствие на каузалните правоотношения между страните, от които записът на заповед е пряко обвързан. При обсъждането им, съдът е съобразил чл. 5,1 от Общите условия, според който, за да обезпечи всички искове на лизингодателя против лизингополучателя по договора, лизингополучателят учредява поисканото обезпечение в полза на лизингодателя, видно от приложение 2 към договора за финансов лизинг – такова обезпечение са издадените от дружеството и авалирани от жалбоподателите физически лица записи на заповед за всяка година от срока на лизинга, които се връщат в края на всяка година на лизингополучателя, след изплащане на всички дължими лизингови вноски и други дължими плащания по договора. Обсъден е и погасителния план – приложение 3 към договора, като съдът е съобразил уговорения размер на месечната вноска, сумата на записа на заповед съвпадаща с размера на 12 месечни вноски и при последно плащане от страна на длъжника 25.10.2010г., съдът е извел периода на паричното вземане м. октомври 2010г. – м. ноември 2011г. – края на четвъртата година от погасителния план, което съответства с уговорения падеж 01.11.2011г., а видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, процесното вземане не е погасено от ответниците по иска.
Изводите на съда относно начина на определянето на падежа на менителницата не влизат в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – цитираното тълкувателно решение на ВКС и решения на инстанционни съдилища, за които няма доказателства да са влезли в сила, и които разглеждат конкретни случаи, чиито разрешения са неприложими към настоящия спор.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касациноно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
С допълнителна молба от 30.09.2016г., във връзка с поставените правни въпроси, жалбоподателят [фирма] излага съображения, с които оспорва изводите на съда, относно допустимостта на постановеното решение по възражението за некомпетентност на съда да разгледа спора; поддържа се, че записът на заповед не обезпечава конкретизираните в исковата молба последващи непогасени вноски, а предходни вече погасени вноски, че вземането е възникнало от датата на издаване на записа на заповед. В тази връзка са зададени въпроси, част от които се припокриват с въпросите поставени в изложението, а нововъведените въпроси са преклудирани от едномесечния срок по чл. 283 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 01.07.2015г. по в.т.д. № 132/2015г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ