1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 18.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 245 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „К. Т. Х.” ООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. С. Д., срещу решение от 08.10.2009г. по гр. дело № 931/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-А състав, с което е оставено в сила решение от 13.05.2008г. по гр. дело № 3515/2007г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 65 състав в обжалваната му част, с която ответното дружество е осъдено да заплати на С. дирекция „Полиция” към МВР на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2 080 лв., представляваща дължима цена по договор за охрана със сигнално охранителна техника от 01.10.2001г. за периода януари 2003г. – февруари 2005г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2005г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 447,58 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 02.03.2003г. – 01.09.2005г., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 127,18 лв. – разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ГПК /отм./ по сметка на СРС сумата 101,10 лв. – държавна такса.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от съществено значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона и по който няма практика на ВКС – кога може да се приеме, че лицето, от чието име се извършва плащане, знае за него; дали, когато от името на дадено лице е регистрирано плащане, което не е отразено в неговото счетоводство, може да се приеме, че лицето знае за него. Касаторът излага съображения, че неправилно съдилищата оценяват факта на извършено плащане на каса, което фигурира само на сметката на ищеца, но не е регистрирано в счетоводството на ответника.
Ответникът С. дирекция на вътрешните работи, гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. С. оспорва касационната жалба. По съображения, подробно изложени в писмено възражение, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало търговско правоотношение по договор за охрана от 01.10.2001г., по силата на който ищецът като изпълнител е поел задължението да осъществява охрана със сигнално – охранителна техника и полицейски сили на имуществото на ответника, съхранявано в ползваните от него помещения, оборудвани със С., едно от които е търговски обект, находящ се на бул. „Г. Д.” 76, а ответникът като възложител е поел насрещно задължение да заплаща на изпълнителя месечна такса за охрана в размер 80 германски марки с включен ДДС. Съдът е констатирал, че договорът е подписан от лице без представителна власт, а не от лицето, представлявало тогава дружеството, но е приел наличието на хипотезата на чл. 301 ТЗ, тъй като с осъщественото на 31.01.2002г. плащане по сметка на ищеца на сумата 320 лв. от ответното дружество с основание за плащане – договор за охрана, същият е демонстрирал знание за сключения договор и не се е противопоставил. Поради това е направен извод за потвърждаване действията на лицето, сключило търговската сделка без представителна власт. Решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е осъществил съответната охранителна услуга на посочения в договора търговски обект през процесния период м. януари 2003г. – м. февруари 2005г. вкл., поради което е заключил, че ответникът дължи сумата 2 080 лв. Относно възражението на ответното дружество, че в неговото счетоводство не е налице отразяване на плащането от 31.01.2002г., въззивната инстанция е изложила съображения, че счетоводните документи се съставят от ответника, който не е доказал, че същите са водени редовно, поради което разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ не би могла да намери приложение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не доказва, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Посочените от касатора материалноправни въпроси „кога може да се приеме, че лицето, от чието име се извършва плащане, знае за него; дали, когато от името на дадено лице е регистрирано плащане, което не е отразено в неговото счетоводство, може да се приеме, че лицето знае за него” се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и зависят от конкретните факти по делото и представените доказателства. В съответствие с практиката на ВКС по прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ въззивният съд, обсъждайки събраните относими, необходими и допустими доказателства, е изложил фактическата обстановка, към която е приложил съответната правна норма. Изводите, до които е достигнал решаващият съдебен състав за наличие на хипотезата на чл. 301 ТЗ поради извършено плащане на сметката на ищеца от ответника са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата. Доколко изложената фактическа обстановка съответства на събраните и обсъдени доказателства, е въпрос относим към обосноваността/ необосноваността на съдебния акт и представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2009г. по гр. дело № 931/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.