5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 640
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 434 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5585/ 22.08.2018 г. по гр.д. № 591/ 2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 152360/ 21.06.2017 г. по гр.д. № 46248/ 2015 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, е отхвърлил исковете на А. П. С. срещу „Саброса – 1981“ ЕООД с правна квалификация съответно чл. 286 ЗЗД за сумата 5 310 лв. – възнаграждение по договор за управление на частна детска градина „Синьо езеро“ – [населено място] за периода 01.05.2012 г. – 31.08.2012 г. и за периода 01.03.2013 г. – 31.07.2013 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над сумата 50.12 лв. до сумата 1 200 лв. – законните лихви в обезщетение забавеното изпълнение на възнаграждения за управлението в периода 31.05.2012 г. – 30.03.2012 г. и в периода 23.01.2014 г. – 30.07.2015 г.
Решението се обжалва от А. П. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Формален ли е договорът за поръчка? 2. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните, да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и да изложи мотиви, защо основава решението си на едни доказателства, а не на други? 3. При полагане на труд и заплащане на осигуровки от юридическото лице, в полза на което трудът е положен, дължи ли юридическото лице възнаграждение за положения труд и неговото задължение обвързано ли е от размера на платените осигуровки ? 4. Дружество, в полза на което се полага труд без сключен договор, дължи ли възнаграждение? 5. Сключването на договор за управление отменя ли автоматично предходен договор за управление, сключен с друго лице, при условие, че предходният договор съдържа клауза за тримесечно предизвестие за напускане на съответната длъжност и лицето продължава да изпълнява задълженията си в периода на предизвестието? 6. При полагане на труд възниква ли право на възнаграждение за положения труд? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи решението. По първите два обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с решения на ВКС. По останалите се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът обосновава и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.
От ответника „Саброса – 1981“ ЕООД, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно по гражданско дело с цената на иска над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърлените искове. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а липсва и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съображенията са следните:
Въззивният съд е квалифицирал вземането за главница по чл. 286 ЗЗД, доколкото в исковата молба се твърди, че за положения труд в периода 01.05.2012 г. – 31.08.2012 г. и в периода 01.03.2013 г. – 31.07.2013 г. на ищеца се дължи възнаграждение за общата сума 5 300 лв. по договор, с който ответникът му е възложил функции на управител и представител на частна детска градина „Синьо езеро“ – София. За да сподели извода на първостепенния съд, че искът е неоснователен, въззивният съд е приел, че: 1) за първата част от релевантния период (01.05.2012 г. – 31.08.2012 г.) вземането не е възникнало, 2) за втората част (01.03.2013 г. – 12.07.2013 г.) е възникнало по договор от 24.09.2012 г, но е погасено чрез плащане, а 3) за третата част (13.07.2013 г. – 31.07.2013 г.) – договорът прекратен, а основанието на вземането е отпаднало.
Въззивният съд е съобразил, че първата част от релевантния период (01.05.2012 г. – 31.08.2012 г.) предхожда представения по делото писмен договор от 24.09.2012 г., с който ответникът е възложил на ищеца срещу възнаграждение да изпълнява управителните и представителните функции за детската градина. Съобразил е и това, че спорните отношения се уреждат от института на договора за поръчка (чл. 280 – 292 ЗЗД), а договорът за поръчка е неформален и безвъзмезден, като чл. 286 ЗЗД допуска да се уговори задължение за възнаграждение. Поради това е пристъпил към обсъждане на останалите събрани по делото доказателства, за да установи или да изключи верността на твърденията на ищеца, че ответникът му дължи възнаграждение преди подписания договора от 24.09.2012 г.
Въззивният съд не е приел, че източник на вземането по иска е заповед № РД 1435/ 11.04.2012 г. Заповедта е била издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за народната просвета, вр. чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7/ 25.06.2001 г., а с нея министърът на образованието е разрешил ответникът да открие частната детска градина „Синьо езеро“ – София и е определил ищеца за управител и представител на детската градина. Въззивният съд е намерил, че по делото има събрани доказателства през този период ищецът да е престирал труд за ответника, но е добавил, че договорът за поръчка е безвъзмезден. Положеният труд не установява вземането за възнаграждение (по правилото от закона договорът е безвъзмезден), а са необходими доказателства, че страните са уговорили такова и за този период. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че уговорката установява доказаното пред първата инстанция обстоятелство, че ответникът е внасял осигурителни вноски в полза на ищеца. Приел е, че публично-правното задължение произтича от чл. 6, ал. 3, вр. чл. 4, ал. 1, т. 7, пр. посл. КСО, а е възникнало за ответника и когато престирания за него труд е безвъзмезден.
Въззивният съд е приел, че втората част от релевантия период (01.03.2013 г. – 12.07.2013 г.) следва сключения договор от 24.09.2012 г., а по него ответникът е дължал възнаграждение за общата сума 2 616.52 лв. – бруто или 2 051.09 лв. Въззивният съд е приел, че задълженията си той е погасил чрез регулярни плащания от ответника. Изводът е базирал на заключение на съдебно-счетоводна експертиза и платежни нареждания. Намерил е неоснователен довода, че плащанията не са извършени, само защото ищецът не се е подписвал във ведомостите за заплати.
Въззивният съд е приел, че в чл. 9 на договора от 24.09.2012 г. страните са уговорили клаузите му да обвързват страните безсрочно или до промяна в лицето, което изпълнява управителните или представителни функции за детската градина. Намерил е, че такава промяна е настъпила със заповед № РД-14-71/ 12.07.2013 г., с която министърът на образованието е определил Н. Пушевска (трето за процеса лице) за управляващ и представляващ детската градина. Въззивният съд е заключил, че с издадената заповед договора е прекратен, а ответникът не дължи на ищеца възнаграждение за третата част от релевантния период (13.07.2013 г. – 31.07.2013 г.).
Касационният състав приема, че при тези мотиви, с които е било потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 286 ЗЗД, първите два от повдигнатите въпроси обуславят обжалваното пред настоящата инстанция решение, но въззивният съд ги е разрешил в съответствие с решенията на ВКС, посочени от касатора.
С решение № 3/ 15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО се приема, че договорът за поръчка е неформален. Така е приел и въззивният съд, след като е установил, че институтът на чл. 280 – 292 ЗЗД урежда спорните отношения, а не поради липсата на писмен договор, а поради недоказаност на уговорено възнаграждение, е приел искът за неоснователен в първата част от релевантния период. Следователно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол липсва.
С другите две решения, на които касаторът се позовава, а и в много други решения на ВКС, са установени задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, а и събраните по делото доказателства. Така е постъпил и въззивния съд, включително като е отговорил оплакванията срещу първоинстанционното решение, въведени от касатора с въззивната жалба. Това, че той е недоволен от резултата от извършената дейност, не обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият въпрос също обуславя решението, но по него е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационният състав не приема, че в правилното приложение на чл. 286 ЗЗД е практика, която приема, че само поради факта на плащане на публично-правното задължение по чл. 6, ал. 3, вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО се дължи възнаграждение по договор за управление и не счита за необходимо да я създава. Това изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите повдигнати въпроси (№ № 4 – 6) не обуславят въззивното решение. Въпрос № 4 не кореспондира с договорното основание на вземането за възнаграждение, заявено с иска, а петият – с мотивите, при които въззивният съд е приел, че е неоснователен за третата част от релевантния период. Той е установил основание, което е погасило задължението на ответника за възнаграждение към ищеца (прекратителното условие по чл. 9 от писмения договор), а не е приемал, че облигационната връзка между страните е отпаднала „автоматично“ с определения със заповедта на министъра нов управител и представител на детската градина. Шестият въпрос е формулиран твърде общо, а подобна формулировка изключва връзката му с предмета на обжалване. По въпрос № 4 – 6 липсва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, които свързват фактическите и правните изводи на въззивния съд с предмета на правния спор, а извършено обсъждане на събраните доказателства е логично. Следователно не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора-ищец остават разноските, които той е направил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5585/ 22.08.2018 г. по гр.д. № 591/ 2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.