Определение по т.д. №1947/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 02.10.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1947/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. А. К. от [населено място] срещу решение №289 от 19.02.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №3602/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 03.08.2012 г.на Софийски градски съд по гр.д. №10011/2011 г. , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] /правоприемник на ЗК [фирма]/ –С. с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между общоприсъденото от двете инстанции обезщетение в размер на 8 000 лева и общопретендираната сума от 30 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 от ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси с практиката на съдилищата.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, с която се потвърждава първоинстанционното в частта , с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” на МПС на прекия причинител на неимуществените вреди за сумата над 8000 лева до пълнопредявения размер от 30 000 лева, съдът е приел, че на ищеца са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от страна на В. А. Т. като водач на лек автомобил „Ауди 80” с рег. [рег.номер на МПС] . Водачът на застрахованото МПС се е движил в насрещната лента в рамките на кръстовище, при забрана за това, което е довело до сблъсък с автомобила управляван от ищеца Фолксваген Пасат с ДК [рег.номер на МПС] , който се е движил с превишена скорост от 61-68 км.ч. при разрешена максимална скорост от 50 км.ч..
Налице е задължителна застраховка на водача на МПС „Ауди 80” с рег. [рег.номер на МПС] срещу риск „ГО” в ответното дружество, за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние : 10.07.2010 г.. Уврежданията се състоят в контузна рана на главата, счупване на короната на 6 ти зъб долу вдясно, счупване на долна дланна кост на лявата ръка.
Възстановителният период е продължил два месеца, през който период пострадалият е търпял болки и страдания, особено интензивни през първите 20 дни. За срок от 25 дни счупената кост на лявата длан е била обездвижена с гипсова лонгета. Понастоящем положението е стабилизирано. Счупеният зъб е възстановен ортопедично и облечен с коронка. От охлузването на главата не са настъпили негативни последици.
С оглед превишаване в споменатите граници на позволената в пътния участък скорост от страна на пострадалия като водач на МПС, съдът е приел , че е налице 1/5 съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец .Ето защо, с оглед изложените по-горе конкретни увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, които подлежат на репариране в общ размер на 10 000 лева и с оглед 1/5 съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат се дължи обезщетение в размер на 8 000 лева, за които ответникът-застраховател следва да отговаря при условията на функционалната отговорност по чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на причиняването-10.07.2010 г. до окончателното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но вместо това наведа оплаквания за неспазване критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Не се сочат допълнителните основания за преценка допускане на касационно обжалване предмет на законовата уредба в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед липсата на формулиран правен въпрос и непосочване на допълнителните основания за преценка допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК такова не следва да се допуска / в този смисъл: т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №289 от 19.02.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №3602/2012г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.