4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
С., 20,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1096 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 72463 от 20.Х.2010 г. на А. И. К. от С., подадена против постановеното при участието на третото лице-помагач [фирма]-С. на страната на ищцовото топлофикационно д-во въззивно решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 31.VІІІ.2010 г., постановено по т. д. № 1918/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГО, 56-и с-в от 21.ХІІ.2009 г. по гр. д. 1449/09 г. вкл. и в частта му досежно приетото за установено спрямо настоящата касаторка, по реда на чл. 422 ГПК, че, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, тя дължи на ищцовото [фирма] – С. заплащането на сума в размер на 4 202.38 лв. – като равностойност на доставена й, но незаплатена топлинна енергия в обитавания от нея апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за периода от 1.ХІІ.2003 г. и до 1.ІV.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 18.VІІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 835.34 лв. – мораторна лихва за периода 18.VІІІ.2005 г. – 30.V.2008 г. За разликата над 4 202.38 лв. и до предявения размер от 4 353.43 лв. и съответно над 835.34 лв. и до предявения размер от 1 342.20 лв., тези два предявени в условията на обективно кумулативно съединение положителни установителни искове са били отхвърлени и, като необжалвано, в тази му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Оплакванията на касаторката К. са за постановяване на атакуваното въззивното решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което тя претендира касирането му /вкл. и досежно присъдените в нейна тежест деловодни разноски/ и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на спора, с който тези два установителни иска на [фирма] – С. да се отхвърлят изцяло, като съответно на К. бъдат присъдени посочени в списък съдебно-деловодни разноски за настоящето пр-во в размер общо на 433.20 лв. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция следвало да съобрази, че вземанията на топлофикационното д-во за главница и лихви, следвало да се считат „в по-голямата си част” погасени с изтичане на кратката /3-годишна/ погасителна давност: от началото на исковия период и до месец май 2005 г., тъй като по естеството си това били периодични плащания.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката А. Ив. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материално- и процесуалноправен въпрос, решавани противоречиво от съдилищата в Републиката и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС. Инвокиран е довод, че в изложението на касаторката към жалбата й е бил възпроизведен само законовия текст, но „без да е посочен правния въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на А. Ив. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от изложението към касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване: без да се разглеждат изтъкваните допълнителни основания за това /в случая по трите точки на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 31.VІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1918/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2