4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
С. 22.06. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 1220/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Т., М. В. Р., Л. В. З., М. Н. Т., В. П. Т., Е. П. Т., Я. В. Д., М. В. Д., П. М. Т., М. С. Т., Л. С. Т. срещу въззивно решение от 09.04.2010г. по гр.№ 3054/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че съдът необосновано е възприел тезата, че ползването на имота не може да се разпредели поради неговото естество, тъй като е приел експертиза, която не е съобразена със статута му. Освен това въпреки хипотетично допуснатата възможност за разпределяне ползването по колена, съдът е игонорирал същата поради липса на експертно заключение. Необосновано и в противоречие с редица решения на ВКС е отказано съдебно администриране, което е нарушение на чл.2 ГПК. Като е приел, че площта на имота е недостатъчна, за да се разпредели реално за ползване между всички съсобственици, е постановил решение в противоречие с решение № 1332/1976г. по гр.д.№ 853/1976г., І г.о., съгласно което обстоятелството, че спорното дворно място е маломерно, не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иска с правно основание чл.32,ал.2 ЗС. Отказът на съда да окаже исканото съдействие за защита на нарушените права на ползване е в противоречие и с решение №816/2006г. по гр.д.№ 1557/2005г., ВКС, ІV г.о., с което е прието, че самото искане за съдебна администрация е достатъчно условие за образуване на съдебно производство, тъй като е категорично указание, че е невъзможно да се формира мнозинство. Във всички случаи, когато е невъзможно формирането на общо решение, е допустимо и желателно то да се определи със съдебно решение. В конкретната ситуация с оглед извършеното застрояване в имота и необходимостта от обособяване на прилежащ терен към сградите не е необходимо дяловете на всички съсобственици да бъдат съобразени с правата им на собственост , в който смисъл е решение № 87/2009г. по гр.д.№ 803/2008г., ВКС, ІІ г.о. Сочат и се прилагат съдебни решения.
Ответникът по касация Е. А. П. оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 16.07.2009г. по гр.д.№6015/2003г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. И. Т., М. В. Р., Л. В. З., М. Н. Т., В. П. Т., Е. П. Т., Я. В. Д., М. В. Д., П. М. Т., М. С. Т., Л. С. Т. срещу М. Й. С., Н. Й. Г., П. Й. С., Е. Л. А., И. Л. Т., М. П. С., Е. А. П. иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствения им имот – нива от 2,469 дка, четвърта категория, землището на [населено място]. В. съд е приел, че е налице съсобственост по отношение на процесния имот /понастоящем два нови УПИ, отредени за жилищно застрояване/, а възражението на Е. А., че е изключителен негов собственик на основание придобивна давност е неоснователно. Съсобствеността произтича от наследяване, успешно проведен иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и реституция по реда на ЗСПЗЗ в полза на всички страни в качеството им на наследници на общ наследодател.Страните не могат да вземат решение за ползването на съсобствената вещ.Подаването на исковата молба е достатъчно условие за сезиране на съда да разпредели ползването на имота, но разпределянето не винаги може да се осъществи, тъй като зависи от различни конкретни условия по фактическата обстановка – площ и естество на недвижимия имот, фактическото застрояване в него, брой на съсобствениците и размера на дяловете им в съсобствеността.Не е възможно винаги вещта да бъде ползвана от всички съсобственици. Разпределянето се осъществява съгласно фактическото и правно положение на имота. В случая няма възможност за разпределяне на реално ползване от всички двадесет съсобственици, и искът е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват конкретно формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него преди всичко са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посочването на съдебна практика и възприетото в нея, не е формулиране на правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Доколкото изложеното от касаторите може да се сведе до две основни групи въпроси, а именно изпълнението на задължение на съда по реда на чл.2 ГПК да разгледа подадената молба за съдействие на посочените права, както и дали съдът следва да разпредели ползването във всички случаи, независимо от броя на съсобствениците и площта на съсобствения имот, следва да се приеме, че не са налице сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не е налице противоречиво решаван въпрос по прилагане разпоредбата на чл.2 ГПК, тъй като в случая молбата по чл.32,ал.2 ЗС, предполагаща съдебна администрация на гражданското правоотношение между съсобственици, е разгледана от съда, но е приета за неоснователна. Ищците са поискали отношенията между съсобствениците по отношение на имота да бъдат уредени чрез реално разпределяне на имота за ползване от отделните съсобственици, тъй като само ответниците са в имота и не могат да постигнат съгласие за ползването му. Не е налице противоречие с приетото в посоченото решение №1031/2008г. по гр.д.№4106/2007г., ВКС, ІVг.о., относно допустимостта на производството по чл.32,ал.2 ЗС при невъзможност да се формира решение относно начина на служене с общата вещ, а оттук и че самото искане за съдебна администрация е достатъчно условие за образуване на съдебно производство. Относно втората група въпроси също следва да се приеме, че не е налице противоречие с цитираните съдебни решения, тъй като въззивният съд е направил решаващ извод за невъзможност ползването да се разпредели при конкретните факти и обстоятелства – статут на имота по кадастралния план и образуване на два УПИ, брой на съсобствениците, площ и фактическото застрояване в имота. Този извод не е в противоречие с приложените решения №899/1985г. по гр.д.№421/1985г., № 1031/2008г. по гр.д.№4106 и № 1054/2008г. по гр.д.№4478/2007г. на ВКС. В съответствие с приетото в съдебната практика е съобразено конкретното съществуващо фактическо положение и заключението на техническата експертиза за статута на имота и за невъзможността да се определят дялове за ползване от всеки отделен съсобственик, поради многобройността им. Повдигнатият въпрос за служебното назначаване на експертизи и поставяне на въпроси от съда с оглед изготвяне на най-целесъобразни и единствено възможни технически варианти за разпределяне ползването на вещта също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението на някое от посоченото основание. В съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.157 ГПК/отм./, в производството са приети две технически експертизи за възможните варианти за съставяне дялове за ползване от съсобствениците и заключенията са обсъдени от решаващия съд. К. не са поставили допълнителни задачи за експертиза.Съдът е съобразил заявеното от вещото лице К. в с.з. от 03.06.2009г., че е технически невъзможно да се определят дялове за ползване за всеки от съсобствениците и е възприел констатациите на вещото лице с оглед останалите данни по делото. При това положение с оглед конкретните факти по делото не може да се направи извод за противоречие с приетото в решение № 1332/1976г. по гр.д.№ 853/1976г., І г.о.,ВС.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.04.2010г. по гр.№ 3054/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: