О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 207/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] против решение 150/18.10.2016 г., постановено по гр.д.№285/2016 г. на Ямболския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 335/17.06.2016 г.,постановено по гр.д. № 270/2016 г. на Ямболския районен съд, с което МБАЛ [фирма], [населено място] е осъдена на основание чл. 200 КТ да заплати на Д. Д. Атанасова сумата от 8 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 4 300 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпила трудова злополука на 22.03.2013 г., ведно със законната лихва , считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.Присъдени са разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Според касатора въззивният съд неправилно е приел за недоказано направеното от ответника възражение за груба небрежност. Правят се оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен като не са съобразени относимите към този размер обстоятелства .Счита, че обезщетението за имуществени вреди не се дължи за времето след 05.12.2014 г. , когато трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. А от [населено място] изразява становище , че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Счита ,че посочената от касатора съдебна практика е неотносима към предмета на делото. По същество счита, че жалбата е неоснователна Претендира заплащане на направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба в частта, в която се обжалва потвърдителното решение, с което на МБАЛ [фирма] е осъденада заплати на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 300 лв. е процесуално недопустима на осн. чл.280,ал.2 ГПК. Размерът на иска за имуществени вреди е под 5000 лв. , поради коeто в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване.
С представеното изложение касаторът е формулирал следния въпрос, който има отношение към решението в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди: 1.Проявена ли е от пострадалата груба небрежност , при положение, че същата е могла с оглед обстоятелствата да предвиди настъпването на трудовата злополука? 2.Въпросът относно преценката за определяне на справедливо обезщетение във връзка и с наличие на данни за „проявена груба небрежност”.Посочено е, че по двата въпроса възивното решение е постановено в противоречие със решение № 673/2011 г. по гр.д. №4001/2008 г. , ІV ГО на ВКС.
С въззивното решение е прието, че груба небрежност е налице , когато при извършваната работа,от страна на работника или служителя не е проявено елементарно старание и внимание като са пренебрегнати основните технологични правила.В тази насока се е позовал на задължителна съдебна практика Р№60/05.03.2014 г. по гр.д. №5074/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е , че доказателствената тежест за установяване на фактическия състав на грубата небрежност е за работодателя, както и че същият не е провел успешно доказване на направеното от него възражение.
С оглед на това и двата въпроса се основават на едностранното твърдение на касатора за проявена от ищцата груба небрежност, което обстоятелство не е прието като установено в процеса .Съобразно с това съдът не е извел своите правни изводи, обусловили изхода на делото, въз основа на това обстоятелство и поставените въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ПК / виж т.1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по ТД №1/2009 г./
Формулирането на правен въпрос в посочения смисъл е основната и обща характеристика за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.С оглед на това не се налага обсъждането на твърдяното противоречие с цитираното решение на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК за преценка изпълнението на посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в частта относно неимущесвените вреди, не се допуска.
Третият поставен въпрос касае решението в частта за имуществените вреди, поради което също не следва да се обсъжда.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на МБАЛ [фирма],гр. Я. срещу решение 150/18.10.2016 г. постановено по гр.д.№285/2016 г. на Ямболския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 335/17.06.2016 г., постановено по гр.д. № 270/2016 г. на Ямболския районен съд, с което МБАЛ [фирма], [населено място] е осъдена да заплати на Д. Д. Атанасова от [населено място] сумата от 4 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпила трудова злополука на 22.03.2013 г., ведно със законната лихва , считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението , в останалата част.
ОСЪЖДА „Св. П.” АД, [населено място] да заплати на Д. Д. А от [населено място] разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
В частта, в която касационната жалба на МБАЛ”Св.П.” [населено място] е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС .
В останалата част – определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: