3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
С., 25,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 525 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2814 от 29.V.2012 г. на [фирма]-гр. В., подадена против определение № 261 на Варненския апелативен съд, ТК, от 3.V.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 223/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 336/23.І.2012 г. на Варненския ОС по т. дело № 3079/2012 г. – за отказ да бъде продължен повторно първоначално даденият срок за отстраняване недостатъци на исковата му молба срещу варненското [фирма] и за прекратяване на образуваното по нея първоинстанционно производство.
Оплакванията на д-вото частен касатор са за постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като с оглед това се претендира касирането на този съдебен акт.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, частният касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и тази на съдилищата” по въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: Дали липсата на парични средства съставлява „основателна причина” за уважаване на искане на продължаване на срок за внасяне на държавна такса, когато по делото са налице други данни за наличие на „имущество и финансов ресурс” у ищеца и в този смисъл затруднението му е краткотрайно? В подкрепа на тезата си за наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК частният касатор се позовава на следните четири съдебни акта, както следва: 1/ Опр. № 59/14.ІІ.2011 г. на ВКС, ГК, Второ отделение по ч. т. д. № 34/2011 г. 2/ Опр. № 191/14.ІІІ.2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по ч. т. д. № 143/2011 г.; 3/ Опр. на Софийския ОС, ТК, 3-и с-в от 19.ІХ.2008 г. по гр.д. № 2144/08 г.; 4/ Определение на Софийския ОС, ГК, 2-ри с-в, от 19.ІХ.2008 г. по ч. гр. д. № 852/2008 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното първоинстанционно производство, частната касационна жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 129, ал. 3 ГПК въззивната инстанция е приела, че размерът на държавната такса и невъзможността на жалбоподателя да я заплати, не е основание, оправдаващо даването на нов, трети срок, за внасянето й, щом временното финансово затруднение на търговеца ищец е било веднъж вече отчетено като уважителна причина. Несъстоятелно в този смисъл е твърдението на частния касатор в изложението към жалбата му, че релевираният в същото въпрос бил решен от Варненския апелативен съд „в противоречие с практиката на съдилищата”. Такова основание за допустимост на касационния контрол процесуалният закон не познава, а постановените от двата състава на Софийския ОС определения на датата 19.ІХ.2008 г. се отнасят до въпроси, различни от формулирания от частния касатор. Не е налице обаче и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като цитираните и приложени две определения на състави от ГК и ТК на ВКС се отнасят до продължаване на срок по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК при преценка за наличие на уважителни причини за това, направена при съобразяването на факти, различни от твърдяното в случая – като „основателна” причина, „временно финансово затруднение”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 261 на Варненския апелативен съд, ТК, от 3 май 2012 г., постановено по ч. гр. дело № 223/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2