О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 26.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3779/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Д., против решение № VІ-21 от 20.03.2014 г. по в.гр.д. № 12/2014 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е формулирала няколко правни въпроса, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и осъществяват специалните изисквания на чл. 281, ал.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Св. С., ответникът по касационната жалба Н. П. Д. изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 965 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 3938/2011 г. на Бургаския районен съд в частта, с която М. Г. Д. е осъдена да предаде на Н. П. Д. владението върху 1/6 ид. част от таванско помещение с административен адрес [населено място], [улица], и е постановено друго по същество, с което тази претенция е отхвърлена. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която М. Г. Д. е осъдена да предаде на Н. П. Д. владението върху реална част от собствения му недвижим имот, представляваща стая – спалня с площ 9 кв.м и ? ид. част от сервизните помещения, , находящи се в апартамента в [населено място], [улица], с идентификатор 07079.610.134.1.5, както и на ? ид. част от принадлежащото към жилището избено помещение. С въззивното решение е потвърдено изцяло и допълнително решение № 1914 от 13.11.2013 г. по гр.д. № 3938/2011 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. против Н. П. Д. насрещен иск за признаване, че ищцата е собственик на ? ид. част от описания по-горе апартамент и принадлежащото му избено помещение № 4, на основание договор за покупко- продажба на жилище от 25.11.1982 г.
По делото е установено от фактическа страна и не е било спорно между страните, че същите са сключили граждански брак на 03.03.1968 г. През време на брака си с договор за продажба, сключен между [община] и Н. П. Д. на 25.11.1982 г., са закупили процесното жилище, представляващо тристаен апартамент с площ 81.48 кв.м, находящ се на ІІІ етаж в сградата в [населено място], [улица]. С нотариален акт № 84а, т.ІІ, дело № 524/1988 г. са дарили същото на майката на съпруга – К. Н. Д.. Тя е починала на 06.03.1995 г. и неин единствен наследник по закон е синът й Н. Д.. Бракът между страните е прекратен с развод на 21.11.2006 г., като с решение по гр.д. № 179/2007 г. на Бургаския окръжен съд на съпругата е било предоставено за срок от 1 година от влизане на решението в сила ползването на една стая с площ 9.50 кв.м, при общо ползване на сервизните помещения.
Срещу предявения от Н. Д. иск за ревандикация на описаната стая и идеална част от сервизните помещение жалбоподателката М. Д. с отговора на исковата молба е противопоставила възражение, че договорът за дарение, сключен през 1988 г., е нищожен до размера на притежаваната от нея ? ид. част, тъй като тя не имала намерение и не е давала съгласие за дарението. Поддържала е, че сделката е абсолютно симулативна, тъй като нейните правни последици не са били желани от страните по договора. Направила е и възражение за придобиване на ? ид. част от имота на основание придобивна давност. Предявила е против Н. Д. насрещен иск за установяване на правото си на собственост на ? ид. част от апартамента на основание придобивна давност, тъй като владее имота на годно правно основание от 25.11.1982 г., а при условията на евентуалност – на основание сключения на 25.11.1982 г. договор за продажба.
За да отхвърли предявения насрещен иск въззивният съд е приел, че със сключването на договора за покупко- продажба на 25.11.1982 г. е жалбоподателката, заедно със съпруга си, е станала собственик на жилището и в това си качество е установила владение върху него. Като едно от правомощията от съдържанието на правото на собственост това владение е различно от владението, което има предвид чл. 79 ЗС като елемент от фактическия състав на придобивната давност. Затова е приел, че релевантно за придобиването на правото на собственост на оригинерно основание е владението, което тя е упражнявала върху имота едва след 1988 г., когато жилището е било дарено на майката на съпруга К. Д.. След преценка на събраните гласни доказателства е направил извод, че не се установява жалбоподателката да е извършила такива действия, с които да оспори правото на собственост на майката, да постави под съмнение транслативния ефект на сделката или да я отстрани от имота. К. Д. е починала на 06.03.1995 г. и по наследяване жилището е станало лична собственост на съпруга Н. Д.. До прекратяване на брака на 21.11.2006 г. между съпрузите не е текла придобивна давност, съгласно чл. 115, б.”в” ЗЗД, а след прекратяване на брака жалбоподателката е останали да живее в жилището по силата на съдебното решение, с което й е предоставена за ползване една стая. Поради това е направил извод, че жалбоподателката не придобила правото на собственост върху ? ид. част от процесния имот на основание придобивна давност.
Във връзка с тези съображения на въззивния съд в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е поставила следния въпрос: При владение върху закупен от съпрузите имот по време на брака и последваща сделка със същия, продължилото и след сделката владение върху имота може ли да се противопостави на трети лица. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и се позовава на решение № 613 от 15.10.2002 г. по гр.д. № 138/2002 г. на І г.о. и решение № 336 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 699/09 г. на ІІ г.о.
В решение № 613 от 15.10.2002 г. по гр.д. № 138/2002 г. на ВКС, І г.о. е прието, че когато придобивната давност е изтекла по време на брака, придобития имот се включва в съпружеската имуществена общност, както и че същото разрешение се прилага и когато давността е започнала да тече преди сключването на брака и дори когато са налице и други придобивни основания като наследство и делба. Пояснено е, че когато в нотариалния акт са посочени и други придобивни основания като наследство и делба, това означава единствено, че владелецът е присъединил към своето владение и това на неговия наследодател.
В решение № 336 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 699/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че давностното владение като основание по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване на собственост върху недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност изисква срокът за придобиване на имуществото и позоваването на давността от някой от съпрузите, да е настъпило в рамките на брака. Когато владението на отчасти чужд имот с намерение за своене е осъществено от двамата съпрузи, но част от имота е принадлежала на единия съпруг като придобита преди брака или на лично основание, то на основание давностно владение се придобива само частта, която е принадлежала на трето лице.
Цитираните решения на ВКС са постановени при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело, поради което не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, респ. чл. 280, ал.1,т.2 ГПК /доколкото едното е постановено при действието на ГПК- отм./. На първо място следва да се посочи, че в съответствие с материалния закон и трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че периодът на владение от 25.11.1982 г. до 10.03.1988 г., когато жалбоподателката и съпругът й са дарили жилището на неговата майка, е ирелевантен с оглед преценката за придобиване на този имот по давност. Придобивната давност е способ за придобиване на вещни права върху чужд имот. През посочения период имотът е бил съсобствен между съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. След като правото на собственост веднъж е придобито на едно основание, в случая правна сделка, и не е било изгубено поради придобиването му от друг, то не може да бъде придобито от собственика и на оригинерно основание, защото собственикът не може да владее против себе си. По принцип, владението след 10.03.1988 г. би могло да доведе до придобиване на правото на собственост по давност, ако е продължило в рамките на установения в чл. 79, ал.1 ЗС 10- годишен давностен срок, но преди изтичането на този срок К. Д. е починала и по наследяване имотът е станал лична собственост на съпруга на жалбоподателката / чл. 20, ал.1 СК- отм./, а съгласно чл. 115, б.”в” ЗЗД давността не тече между съпрузи.
Второто основание, наведено при условията на евентуалност, на което жалбоподателката М. Д. е основала претендираното с насрещния иск право на собственост върху ? ид. част от жилището, е договорът за покупко- продажба, сключен на 25.11.1982 г. Във връзка с това основание въззивният съд е разгледал и доводът й за абсолютна симулация на договора от 1988 г., с който жилището е дарено на майката на съпруга К. Д.. Приел е, че за доказване на симулация от страна по договора е необходимо да бъде представено обратно писмо, съставено нарочно за разкриване на привидността, или т. нар. “начало на писмено доказателство”, в което симулацията не е призната, но се съдържат други изявления, създаващи индиция за симулативност, при които са допустими свидетелски показания. Приел е, че направеното от пълномощника на Н. Д. признание по друго дело /гр.д. № 2656/07 г. по описа на Бургаския районен съд/, че договорът за дарение е симулативна сделка, която прикрива продажба, не може да ползва жалбоподателката нито като обратно писмо, нито като начало на писмено доказателство, защото представлява признание за друг вид симулация – относителна симулация, при която не се отрича прехвърлителния ефект на прикритата сделката.
Във връзка с тези съображения на въззивния съд в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: дали направеното от пълномощника на ответника по насрещния иск признание по друго дело, че обективираният в нотариален акт № 84а, т.ІІ, дело № 524/1988 договор за дарение е привидна сделка, която прикрива продажба, следва да се цени като начало на писмено доказателство; годно доказателство ли е молбата на пълномощника на ответника по насрещния иск, представена по другото дело, за разкриване на симулацията на договора за дарение в настоящия процес; може ли пълномощник на страна по делото да прави признание за симулация на сделката и това признание извън предмета на упълномощаването ли е. Тези въпроси нямат обуславящо значение за крайния резултат по делото, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по тях. Въззивният съд не е отрекъл по принцип възможността признанието, направено от пълномощника на ответника Н. Д. в писмена молба по друго дело между страните, да служи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, а е приел, че то по съдържание е неотносимо към твърдяната от жалбоподателката абсолютна симулация, защото не сочи на липса воля за прехвърляне собствеността на имота, а създава индиция за друг вид симулативност / относителна/, при която страните са постигнали съгласие да прехвърлят правото на собственост върху жилището като прикрият продажбата му с дарение. Въззивният съд изрично е посочил, че това признание би могло да се цени като начало на писмено доказателство при искане за установяване на относителна симулация, при която правните последици на прикритата сделка са желани от страните. Такива твърдения обаче не са заявени от жалбоподателката. Напротив, тя е твърдяла, че атакуваната сделка не прикрива друг договор, че страните по нея не са желали прехвърлянето на собствеността и вещноправни последици на дарението са изцяло привидни.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-21 от 20.03.2014 г. по в.гр.д. № 12/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: