ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 640
София, 03. октомври 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5874 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1729/13.06.2013 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1435/2013, с което е потвърдено определение № 3650/11.03.2013 на Варненския районен съд по гр.д. № 17952/2012 за прекратяване на производството по предявен иск за прогласяване нищожността на съдебно решение поради липса на правен интерес от предявения иск.
Недоволни от определението са жалбоподателите И. П. В. и Д. К. В., представлявани от адв. И. А. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на иска за прогласяване нищожността на съдебно решение с оглед процесуалната легитимация на страните (ищец и ответник) по отношение на съдебен акт, който засяга тяхната правна сфера, допустимо ли е наличието или отсъствието на правен интерес да се установява от доказателствата по съществото на спора, приложени към исковата молба, както и основание за прекратяване на производството ли са установените критерии за нищожност на съдебното решение или съдът дължи решение по съществото на всеки предявен иск. Жалбоподателите не са посочили нито са обосновали значението на повдигнатите процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но предвид обстоятелството, че в касационната жалба са посочени и към нея са представени определение № 556/11.11.2010, ВКС, ІІІ ГО, по гр.д. № 545/2010, решение № 1117/17.11.1986, ВС, ІІ ГО и решение № 687/23.06.1986, ВС, ОСГК, следва да се приеме, че жалбоподателите претендират посочените правни въпроси да се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Х. Л. Г., представляван от адв. В. П. от ВАК я оспорва, като счита че в частната касационна жалба не е посочено нито е обосновано значението на повдигнатите процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а обжалваното определение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в исковата молба не се съдържат твърдения за наличието на пороци в съдебното решение, които водят до неговата нищожност. Всички оплаквания срещу влязлото в сила решения биха могли да имат отношение към негова недопустимост или неправилност, но не и нищожност. С решението съдът е уважил предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, за който е безспорно, че попада в правораздавателното власт на съда.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата. В представеното определение № 556/11.11.2010, ВКС, ІІІ ГО, по гр.д. № 545/2010 съдът се е произнесъл по интереса от предявяването на иск за установяване нищожност на правна сделка, в представеното решение № 1117/17.11.1986, ВС, ІІ ГО съдът се е произнесъл по компетентността на съда и на общото събрание на Ж. да се произнасят по имуществени спорове между кооператорите относно разпределянето на имотите, вноските за тях, както и приблизителната им окончателна цена, а в решение № 687/23.06.1986, ВС, ОСГК съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се извърши делба на построеното, ако договорът за групов строеж е сключен с нотариална зарека на подписите.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1729/13.06.2013 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1435/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.