1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр.София, 09.06.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 515 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.08.2016г. по гр.д.№1473/2016г. на ОС Варна, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – О. Д.МВР В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение , е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. В., извършено със Заповед № 3653-3651/13.11.2015 год., издадена от Директора на ОД на МВР – В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност – „системен оператор“ в група „А. н. д., отчет на пътно – транспортни нарушения и водачи на моторни превозни средства“, в сектор „П. п.“ към „О. п.“ при ОДМВР В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ие осъдил О. Д.МВР – [населено място] да й заплати сумата от 3601.38 лв. (три хиляди шестстотин и един лева и 38 ст.) – обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от 16.11.2015 год. до 16.05.2016 год., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Установено е по делото, че страните са в трудови правоотношения от 08.07.2008 год. по силата на което ответницата по жалба Д. В. е заемала длъжността „системен оператор” при ответника.
Констатироно е, че с писмо от 03.07.2015 год. от ОД МВР – В. е отправено искане до ОО „КД – Д.“ – В., за информация от проведени изпити по протокол № 959/ 08.10.2013 год. и данни за придобита правоспособност за лицето К. А. Б.. Установено е, че въз основа на докладна записка от 03.07.2015 год., със Заповед 3653-3422/ 29.10.2015 год. на Директора на ОДМВР В. е определена комисия, на която е възложено извършване на проверка срещу Д. В. , във връзка с въвеждане на невярна информация, а именно че Протокол № 959/ 08.10.2013 год. е за придобити категории на водачи на М. от лицето К. А. , което не съответства с данните на „А. а.“ – В., като със Заповед № 819р54/ 04.07.2015 год., издадена от началника на сектор „П. п.“ при ОДМВР – В., е разпоредено изземване на СУМПС №[ЕИК]/ 25.11.2014 год., издадено на К. А. и в същата е отразено, че е издадена поради констатирани нарушения при подаване на заявление вх. № 14534/ 20.11.2014 год.
Установено е, че във връзка с проверката от страна на Д. В. са депозирани писмени обяснения от 29.10.2015 год. и 30.10.2015 год. и със заповед № 3653-3651/ 13.11.2015 г., издадена от Директора на ОДМВР – В. й е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, предложение второ и чл. 187, т. 10 КТ, касаещи регистриране на заявление вх. № 14482/ 20.11.2014 год. и въвеждане на протокол № 959/ 08.10.2013 год., без същия да е постъпвал в сектор „П. п.“, в резултат на което на лицето К. А. Б. е издадено, връчено и ползвано от лицето СУМПС, без основание за това.
При тези данни съдът е приел, че съгласно КТ, заповедта за дисциплинарно уволнение,освен че следва да бъде мотивирана, следва да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, но не по късно от една година от извършването му/ чл.194 от КТ/, като неспазването на така установените срокове преклудира субективното потестативно право на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е изложил съображения за това, че под „откриване на нарушението“, по смисъла на чл.194, ал.1 КТ, се разбира достигане до знанието на дисциплинарно наказващия орган факта на нарушаване на трудовата дисциплина, лицето което е нарушило трудовата дисциплина, времето и мястото на извършване му, съществените индивидуализиращи белези на деянието (деянията) от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение ,като е посочил и задължителна практика на ВКС(Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК). Въззивният съд е счел, че с оглед събраните по делото доказателства към 04.07.2015 год. работодателят – ответник по исковата молба е уведомен за нарушенията, предмет на процесната заповед, което е видно от докладна записка У. № 819р 10715/ 02.07.2015 год, в която се съдържа пълна информация относно субекта на извършване на нарушението, време, място и начин на осъществяване, всички обективни и субективни признаци, отнасящи се до нарушението. Съдът е посочил, че в нормата на чл. 194, ал. 2 КТ е предвидена друга начална дата за течение на сроковете по ал. 1, но само в случаите, в които дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, какъвто не е настоящия случай. Прието е, че по делото няма данни за наличие на основанията по чл. 194, ал. 3 КТ за спиране на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ , поради което е признал уволнението за незаконосъобразно и го е отменил, като е уважил предявения на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ иск без да разглежда спора по същество.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: от кога следва да се приеме, че течи преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че на така поставения за разглеждане въпрос въззивният съд е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 решения:от 24.06.2015г. по гр.д.№ 6889/2014 г, ІV г.о. , от 05.11. 2015г. по гр.д.№ 438/ 2015 г, ІІІг.о. и решение №363 от 10.01.2012 г. по гр. дело №354/2011 г. на ВКС, I.г.о. , в които е прието, че в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Приема се , че „откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Посочва се, че именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, както и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. В конкретния случай докладната записка, с която работодателят е уведомен за дисциплинарното нарушение е от 03.07.2015 год, а наказанието е наложено едва на 13.11.2015 г., когато неговото право да го наложи е било вече преклудирано , какъвто извод в съотвествие с цитираната задължителна практика е направил и въззивният съд.
Ето защо настоящата инстанция намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на соченото от жалбоподателя основание и по поставения от него въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.08.2016г. по гр.д.№1473/2016г. на ОС Варна,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: