О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София 30.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 67 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Д”А. чрез адв. С срещу решение от 19.10.08г.по гр.дело № 542/07г.на Софийския градски съд,ІІ”Д” състав в частта,с което е отменено частично решение № 165 от 21.09.06г.по гр.дело № 11015/05г.на Софийския районен съд,ГК,55 състав и в отменената част е постановено друго,с което е уважен искът с правно основание чл.200 от КТ,предявен от Б. С. Д. за сумата 2 409.33 лв обезщетение за имуществени вреди вследствие на професионалното заболяване”вибрационна болест”,изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за периода от 21.10.02г.до 22.10.05г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което касаторът сочи като основания чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Прилага решение № 1* от 27.10.06г.по гр.дело № 501/04г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение № 1* от 9.11.00г.по гр.дело № 488/00г.та ІІІ г.о.на ВКС.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответникът по касационната жалба Б. С. Д. моли да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 – т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество да репарира имуществените вреди,претърпяни от ищеца Б. Д. вследствие доказаното професионално заболяване „вибрационна болест”,изразяващи се в разликата между трудовото му възнаграждение и получаваната пенсия за процесния период,изчислена от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 12.09.06г. Изложени са съображения,че давността за предявяване на вземането за имуществени вреди за исковия период /21.10.02г.-21.10.05г./е започнала да тече от постановяване на ЕР на ТЕЛК от 21.10.02г.,с което се определя пожизнен срок на инвалидност, независимо че професионалното заболяване е констатирано за първи път на 30.08.90г.,след което няколкократно с ЕР на ТЕЛК е била оценявана неработоспособността му за определен срок.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият материалноправен въпрос относно погасителната давност за вземанията за имуществени вреди,настъпили в резултат на професионално заболяване,е разрешен в съответствие със съдебната практика,в т.ч.и с цитираното ППВС № 2/81г. В трайната практика на ВКС се приема,че когато с ЕР на ТЕЛК се определи,че състоянието на инвалидността е пожизнено,правото на обезщетение за всички бъдещи имуществени вреди по чл.200 от КТ,които ще настъпят след това решение,става изискуемо и може да бъде упражнено веднага. От датата на издаването на това решение тече тригодишния давностен срок за предявяване на исковете за обезщетение на всички бъдещи имуществени вреди,както е приел и въззивния съд.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение,а не решенията по конкретния спор на отделните инстанции.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по повдигнатият материалноправен въпрос.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 19.10.08г.,постановено по гр.дело № 542/07г.на Софийски градски съд по жалба на „Д”АД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.