5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София, 14.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 82 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. А. И. срещу решение № 207 от 23.07.2013г. по в. т. дело № 162/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което след отмяна на решение № 6 от 17.01.2013г. по т. дело № 164/2012г. на Плевенски окръжен съд е прекратено на основание чл. 155, т. 1 ТЗ [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и ответното дружество е осъдено да заплати на Г. П. Б. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 120 лв. – направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
„1. Представлява ли непреодолима пречка за работата на търговско дружество отсъствието от страната на единия съдружник, при положение, че той е упълномощил представител, който да го представлява пред О.?
2. Представлява ли непрякото участие в управлението на дружеството на единия от управителите предпоставка за възникване на непреодолими пречки за осъществяване на дейността на дружеството?
3. Може ли непредаването на счетоводни документи или евентуални нарушения при ежедневната работа на дружеството /търговски и/или счетоводни/ да обосноват необходимостта от прекратяване на същото?
4. Налице е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивната инстанция се е задоволила единствено да изброи исканията и възраженията на страните, изложени в исковата претенция и в отговора, без да обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Освен това, съдът е достигнал до предположения и изводи /например за наличие на предпоставки за укриване на данъци и част от печалбата/, които не са подкрепени с никакви доказателства. Всичко това е довело до неправилни и необосновани изводина съда, и неправилно прилагане на материалния закон.“
Касаторът се позовава на противоречие с решение № 159/15.12.2009г. по т. д. № 389/2009г. на ВКС, I т. о., решение № 21/02.03.2010г. по т. д. № 471/2009г. на ВКС, I т. о. и решение № 30/10.09.2010г. по т. д. № 320/2009г. на ВКС, II т. о.
Ответникът Г. П. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
За да прекрати ответното дружество, въззивният съд е приел, че са налице „важни причини” по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ, които създават непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството – липса на взаимно доверие между съдружниците, което е довело до влошаване на взаимоотношенията между тях, и продължително отсъствие на съдружника Г. Б. от страната.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства решаващият съдебен състав е установил, че докато съдружникът Г. Б. е бил в България създадените отношения между съдружниците са били добри, но след арестуването му през м. октомври 2011г. в Б. същите са се влошили. Причини за влошените отношения между съдружниците според въззивната инстанция са работата в заведението в [населено място] /кафе-аперитив „Мечти и реалност“/ за определен период от време след 17.00 часа по разпореждане на управителя и съдружник Х. Б. без касов апарат, което обстоятелство предпоставя укриване на данъци от държавата и на част от печалбата от другия съдружник, и отказът на управителя Х. Б. да предостави счетоводни документи за проверка на К. Б. – пълномощник на Г. Б. и счетоводителката С. Матова.
Въззивният съд е изложил съображения за значението на качествата на лицата в персоналното търговско дружество, каквото е [фирма], и взаимното доверие между съдружниците, чийто израз са притежаването на равен брой дялове от капитала на дружеството и представителството, извършвано от всеки от управителите заедно и поотделно. Констатирал е, че след задържането на единия съдружник в Б. през месец октомври 2011 г. взаимното доверие между съдружниците е било нарушено и към момента на постановяване на решението то вече не съществува.
Решаващият съдебен състав е приел, че продължителното отсъствие от страната на съдружника Г. Б. представлява пречка за нормалното функциониране на търговското дружество, тъй като този съдружник не би могъл да присъства при провеждане на Общото събрание на съдружниците през дълъг период от време. Изложил е аргументи относно предвидената в чл. 137, ал. 4 ТЗ възможност съдружникът да присъства на О. чрез свой представител с изрично писмено пълномощно, наличието на общо пълномощно на К. Б. и невъзможността физически да бъде упълномощавана от съдружника Г. Б. за провеждането на всяко О. на дружеството.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора три въпроса се отнасят до съдържанието на понятието „важни причини“ по смисъла на чл. 155, ал. 1 ТЗ и са относими към предмета на делото. Отговорът на тези въпроси обаче е обусловен от доказателствата, включително съдържанието на пълномощното и от обсъждането на доказателствата в тяхната взаимна връзка. Въззивният съд е уважил иска не само поради невъзможност на единия съдружник да участва в работата на търговското дружество и непредаване на счетоводните документи на пълномощника на другия съдружник. Като причини за влошените отношения между съдружниците е посочена и работата в заведението без използване на касов апарат за определен период – предпоставка за укриване на данъци от държавата и на част от печалбата от другия съдружник, както и липсата на взаимно доверие между съдружниците след задържането на Г. Б. в Б. през месец октомври 2011г. Затруднението за нормалното функциониране на търговското дружество е аргументирано и с липсата на възможност за редовно провеждане на Общото събрание на съдружниците. За да направи извод за наличието на важни причини, които налагат прекратяване на дружеството, въззивната инстанция в съответствие с постоянната практика на ВКС се е ръководила не само от интересите на съдружниците, а е държала сметка за интересите на дружеството като цяло. Без нормално функциониране на Общото събрание на съдружниците като основен орган в персоналното търговско дружество биха се създали сериозни затруднения в ущърб на цялостната дейност на дружеството. Трайното и непреодолимо влошаване на отношенията между съдружниците е пречка последните да преследват дружествените цели и да работят за нормалното функциониране на дружеството, което води до невъзможност за ползотворна работа на съдружниците, което не е в интерес на дружеството като цяло.
Доколко установената от въззивния съд фактическа обстановка съответства на представените доказателства е въпрос, относим към правилността на решението и представлява основание за касационно обжалване съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочените в т. 4 от изложението оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че въззивната инстанция се е задоволила да изброи исканията и възраженията на страните, изложени в исковата претенция и в отговора, без да обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че са направени предположения и изводи, неподкрепени с никакви доказателства, което е довело до неправилни и необосновани изводи на съда и неправилно прилагане на материалния закон, не отговарят на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В настоящия случай касаторът не е представил решения на други съдилища, нито решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, в които посочените от него въпроси са решени противоречиво.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 от 23.07.2013г. по в. т. дело № 162/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.