5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
София, 18.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 296/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 1148 от 3.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 2815/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 48 от 25.VІ.2008 г. по гр.д. № 565/2007 г. на СГС и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [фирма] -[населено място] срещу [фирма] -[населено място] за 45 700.36 лв. – възнаграждение за допълнително изпълнени С. и по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение от 14.ІV.2009 г. по въззивното дело, с което ответникът е осъден да плати 600 лв. – допълнителна държавна такса на основание чл. 65 ГПК (отм.). В касационната жалба [фирма] -[населено място] излага оплакване за неправилност и необоснованост на решението, в Приложение към нея сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че има признание на дълга от ответника, направено с волеизявление и после с конклудентни действия – частично плащане, които въззивният съд неправилно и в противоречие с константната практика на ВКС е приел, че не прекъсват давността по чл. 116 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че по въпроса: когато не може да се определи кой е точният момент, в който задължението е станало изискуемо или е възникнало, кой е меродавният момент, от който започва да тече давностният срок, за начало следва да се приеме направеното признание чрез плащане, вместо което съдът е избрал друг произволно определен момент. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по спорните въпроси по чл. 301 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС – приел е, че върху ищеца е доказателствената тежест да установи липса на представителна власт на лицето А.А., подписал протоколите обр.19, както и своевременното противопоставяне на ответника на действията му. Сочи, че е в противоречие с практиката приетото от съда, че няма данни това лице да е овластено да извършва действия от името и за сметка на ответника, въпреки представения трудов договор, че съдът не е зачел института на търговския помощник, и неправилно е приел, че няма данни посоченото лице да е овластено да извършва действия от името и за сметка на ответника. Жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, представя копия от Р. от 24.І.2005 г. по гр.д.№ 163/2004 г. на СГС, Р.№ 7/25.І.1979 г. по гр.д.№ 2398/1978 г. и Р.№ 615/15.VІІІ.2006 г. по гр.д. №116/2006 г. на ВКС. В частната жалба [фирма] -[населено място] излага, че неправилно въззивният съд е приел, че искането за експертиза не е направено писмено, а то се съдържа в жалбата, както и че разпоредбата на чл. 65 е от ГПК (отм.), който закон е неприложим към делото, съгласно §2 ал. 2 от ПЗР на ГПК, следователно е отпаднала възможността съдът да наложи санкцията.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмено Становище, оспорва по същество касационната жалба и не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
По касационната жалба на [фирма] -[населено място]:
Като е обосновал въз основа на събраните доказателства, че ищецът е изпълнил възложени от ответника С., за които със сключения договор е уговорено възнаграждение 33 584.33 лв., приети от ответника с акт обр.19 – Протокол №1, чрез лице, наето по трудов договор, без да има данни за представителна власт да приема С. от името на ответника, но последният не се е противопоставил веднага след приемането им[населено място] №1, съдът е приложил чл. 301 ТЗ. По съображения, че няма данни кога ответникът е узнал за приемането на С.[населено място] №1 в обем, по-голям от договорените С., задължаващ го със сумата 9223.27 лв. в повече от уговорената[населено място], при липсата на данни допълнителните количества С., да са възложени по реда, уговорен в т.3.2 от Договора, както и на доказателства кога ответникът е узнал за актуваните в повече от ищеца С. за 9223.27 лв., съдът е приел, че за тях ответникът е узнал с получаване на исковата молба, своевременно се е противопоставил на задължението, затова не се прилага чл. 301 ТЗ и ответникът не е обвързан със задължение да плати допълнителните количества С. над посочените в Договора. За приемането на С., описани в Протокол №2 (л.42), подписан от А.А., съдът е счел, че няма данни допълнителните С. да са възложени по реда, уговорен в т.3.2 от Договора, но ответникът фактически се е съгласил с факта на извършването им, като е предал на своя възложител М.[населено място] №11/декември 2001 г. С. в обем и количества, включително тези съдържащи се в Протокол №2. Искът е отхвърлен като погасен по давност по съображения, че задължението за плащане става изискуемо от приемане на работата, и при липса на дата на Протокол №2, за дата на приемане на С. от ответника, съдът е приел датата 31.ХІІ.2001 г., съгласно Протокол №11/ декември 2001 г. – най-късната възможна дата на която е съставен, с който Протокол ответникът е предал работата на своя възложител М., в която работа са включени и изпълнените от ищеца С.. Тъй като исковата молба е от 26.І.2007 г. съдът е заключил, че е изтекъл 5-годишният давностен срок, който срок не е прекъснат по чл. 116 б. ”б” ЗЗД с подаване на предходна искова молба, по която делото е прекратено.
По изложения материалноправен въпрос за признание на дълга, направено от ответника с волеизявление и после с конклудентни действия – частично плащане, по който въпрос жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с константната практика на ВКС, тъй като въззивният съд е приел, че тези действия не прекъсват давността по чл. 116 ЗЗД и представя Р. от 21.І.2005 г. по гр.д.№ 163/2004 г. на СГС. Въпросът не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, тъй като направено от ответника волеизявление, с което признава дълга и извършено признание с конклудентни действия, са фактически въпроси, които са конкретни по всяко дело и които подлежат на доказване. В случая волеизявление за признание на дълга ответникът не е направил, напротив – становището му, че не дължи, е категорично заявено още в първото съдебно заседание, поддържано по време на производството в двете съдебни инстанции, по което становище ответникът е сочил и са събирани доказателства. От частичното плащане на възнаграждението за С. не може да се направи искания от жалбоподателя извод, че е налице признание с конклудентни действия на задължението, предмет на делото, тъй като спорът на страните е за изпълнени работи, надвишаващи обема на договорените и на такива, допълнително наложили се след сключване на договора. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Изложеният от жалбоподателят въпрос: когато не може да се определи кой е точният момент, в който задължението е станало изискуемо или е възникнало, кой е меродавният момент, от който започва да тече давностният срок и за начало следва да се приеме направеното признание чрез плащане, не е релевантен за делото, тъй като признание на дълга ответникът не е правил нито чрез волеизявление, нито чрез частично плащане на задължението. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по този въпрос и представеното Р. №7 от 25.І.1979 г. по гр.д.№ 2398/1978 г.
Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по спорните въпроси по чл. 301 ТЗ в противоречие с практиката на ВКС, за което представя Р.№ 615/15.VІІІ.2006 г. по гр.д. №116/2006 г. на ВКС. Въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ не е релевантен за делото, тъй като изводът, че ответникът фактически се е съгласил с извършването на допълнителни С. от ищеца, описани в акт обр.19 – Протокол №2 без дата, е направен въз основа на извършеното от ответника предаване на своя възложител М.[населено място] №11/декември 2001 г. на С. в обем и количества, включващи и съдържащите се в Протокола №2, а искът е отхвърлен поради възражението на ответника за изтекла давност.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По частната жалба на [фирма] -[населено място]: с оглед разпоредбата на §2 ал.1 от ПЗР на ГПК, изменена в Д.в. бр.50 от 30.V.2008 г., съгласно която въззивната инстанция разглежда делата по реда на ГПК (отм.), настоящото дело, образувано на 26.І.2007 г. дело, следва да приключи по реда на ГПК (отм.). Като е наложил санкция по чл. 65 ГПК(отм.) на частния жалбоподател за несвоевременно поискана експертиза с определението от 14.І.2009 г., за което го е предупредил при обсъждане основателността на искането, въззивният съд не е приложил закон, който е неприложим, както неоснователно поддържа жалбоподателят. Частната жалба следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1148 от 3.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 2815/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение от 14.ІV.2009 г. по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да плати 600 лв. – допълнителна държавна такса на основание чл. 65 ГПК (отм.).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: