Определение №641 от 22.5.2013 по гр. дело №2369/2369 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 641
София, 22 май 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2369/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Ц. от [населено място] , [община] срещу решение №22/14.01.2013 год. по гр.д. №353/2012 год. на Софийския окръжен съд, 3-ти състав, с което е потвърдено решение №22/17.02.2012 год. по гр.д. №1731/2011 год. на Районен съд [населено място] , в частта с която е обявено , че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройства на брака имат и двамата съпрузи, както и в частта , с която родителските права над роденото от брака дете Е. С. Ц. се предоставят за упражняване от майката като на бащата С. Ц. Ц. е определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване , както и един месец през лятото , несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация М. В. Ц. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се допусне касационно обжалване обаче законът изисква кумулативно да са изпълнение две предпоставки: Жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК .
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване като „правни въпроси”касаторът сочи този за приложението на нормата на чл. 49,ал.3 СК / за задължението на съда да се произнесе по въпросите за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, която някоя от страните е поискала това/ и чл. 59,ал.2 и 5 СК / за предоставянето на родителските права и издръжката от другия родител/. Сочи , че остновният правен въпрос който се повдига е определянето на обективни обстоятелства, които да формират в решаващия съд еднозначен извод относно вината , вторият правен въпрос е начинът на определяне пригодността на родителите на детето с оглед предоставянето му за упражняване на родителските права. , а третият въпрос, който е следствие на първите два – определянето на дължимата издръжка на детето.
Така формулираните въпроси очевидно нямат характер на правни въпроси в посочения по- горе смисъл. Същевременно касаторът не обосновава нито един от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
С оглед на изложеното , не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22/14.01.2013 год. по гр.д. №353/2012 год. на Софийския окръжен съд, 3-ти състав, с което е потвърдено решение №22/17.02.2012 год. по гр.д. №1731/2011 год. на Районен съд [населено място] , в частта с която е обявено , че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройства на брака имат и двамата съпрузи, както и в частта , с която родителските права над роденото от брака дете Е. С. Ц. се предоставят за упражняване от майката като на бащата С. Ц. Ц. е определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване , както и един месец през лятото , несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top