3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
С. 22.06. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1244/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. В., чрез пълномощника и адв.Д. Д., срещу въззивно решение от 20.04.2010г. по гр. дело № 173/2010г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Гена М. В. срещу Т. А. В., А. Д. В. и Е. Д. В. иск за делба на недвижими имоти – нова жилищна сграда от 1969г. с две вертикални нива – частичен полуподземен сутерен и обитаем етаж с площ 86кв.м., лятна кухня, построена през 1980г., две самостоятелни стопански постройки и гараж с площ 15 кв.м., построени в УПИ ІV-410, кв.28, в [населено място], с площ 1224 кв.м. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросите са : „с какви доказателства следва да бъде оборена презумпцията, че съсобственикът владее вещта единствено за себе си, а не за останалите съсобственици”, „с какви доказателства следва да бъде оборена презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея”. Сочат се решения на ВС – №598/1991г. и № 1340/1963г.
Ответниците по касация Т. А. В., А. Д. В. и Е. Д. В. оспорват жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено частично решение от 02.11.2009г. по гр.д.№41182008г. на Е. Пелинския районен съд и е допусната делба между Г. В., Е. В. и А. В. на УПИ ІV-410, кв.28 по плана на [населено място], с площ 1224 кв.м., заедно с находящите се в него : стара паянтова жилищна сграда от 1912г. на две вертикални нива – складово приземие и обитаем етаж; стара стопанска постройка с площ 32 кв.м. при квоти : ? ид.ч. за Г. В. и по ? ид.ч. за Е. В. и за А. В.. В останалата част, с която е отхвърлен искът на Гена М. В. срещу Т. А. В., А. Д. В. и Е. Д. В. иск за делба на останалите сгради в същия УПИ ІV-410 – нова жилищна сграда от 1969г. с две вертикални нива – частичен полуподземен сутерен и обитаем етаж с площ 86кв.м., лятна кухня, построена през 1980г.,две стопански постройки и гараж с площ 15 кв.м., построени в УПИ ІV-410, кв.28, в [населено място], както и в частта, с която са отхвърлени исковете за делба срещу Т. А. В. първоинстанционното решение е оставено в сила.
В. съд е приел от фактическа страна, че ищцата е наследник по закон /дъщеря/ на М. В., поч.1998г. Съпругата на В. – Тона В. е починала през 2004г. Ответниците са наследници по закон – преживяла съпруга и низходящи /дъщери/ на починалия през 1994г. син на М. В. – Д. М.. По нотариално публично завещание №30/1945г. М. В. е бил едноличен собственик на недвижим имот : къща, плевня и двор, застроено и незастроено 400 кв.м. по безспорен начин е установено, че правото на собственост върху процесното дворно място, старата жилищна сграда и стопанска постройка е принадлежало на М. В.. През 1969г.,1987г. и 1990г. са построени процесните „нови” сгради, като типов проект за построяване на жилищна сграда е издаден на името на Д. В.. Те са в режим на търпимост по смисъла на §16,ал.1 ПЗР ЗУТ. В. съд е направил анализ на гласните доказателства във връзка с възражението на ответниците, че са придобили процесните имоти по давност. Приел е, че Д. В. и съпругата му Т. са заживяли в построената от тях и отстъпена им жилищна сграда от 1969г. и никой не оспорвал собствеността им върху нея и върху останалите сгради.От построяването им през 1969г. /за жилищната сграда/ и от 1975г. -1990г. /за останалите/ Д. В. и съпругата му са упражнявали фактическа власт необезпокоявано, без противопоставяне от страна на титулярите на правото на собственост като са демонстрирали поведение на собственици, упражнявали са собственически правомощия единствено за себе си. Останалите имоти са сънаследствени и следва да бъдат поделени между страните без участието на съпругата на Д. В. – Т. В. съгласно чл.10,ал.1 ЗН.
Поставените от касатора правни въпроси относно доказателствените средства, с които бе могло да се обори законова презумпция не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Допустимите доказателства в гражданския процес са уредени в глава Ч. на ГПК. В производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите така формулираните процесуалноправни въпроси не могат да бъдат преценени като относими към решаващите изводи на въззивния съд. Липсва релевантност на тези въпроси като значими за делото и включени в предмета на спора, които да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Ето защо и съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК те не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. В. съд е приел, че Д. В. е приел от баща си -собственик на имота, владението върху това, което си е построил и е владял със съгласието на собственика още от 1969г. насам. При владение, предадено от собственика, осъществено не само без противопоставянето, но и със съгласието на собственика на земята и без наличие на учредена суперфиция, построеното в имота, може да бъде придобито по давност въз основа на самостоятелно владение, с което презумпцията по чл.92 ЗС следва да се счита оборена. В този смисъл е и решение № 598/1991г. по гр.д.№362/1991г. на ВС, на което се позовава самият касатор. С оглед основните изводи, че е налице владение срещу собственика на земята, поставените въпроси за това, че съсобственикът владее вещта единствено за себе си, а не за останалите съсобственици, са неотносими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.04.2010г. по гр. дело № 173/2010г. на Софийския окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: