О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София, 24.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 5496/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. М., чрез адв. К. П. против определение № 14707 от 21.07.2015 г. по гр. д. № 7760/2015 г. на Софийски градски съд, ГК, I – 4 състав.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 23.02.2015 г., постановено по гр. д. № 18801/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.
За да постанови този резултат, съдът е възприел изцяло мотивите на първата инстанция, че за ищцата Ц. С. М. липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка, извършена с нот. акт № 109, том I, рег. № 5941, дело № 100 от 06.12.2010 г. пред нотариус Т. А. и сключена между ответниците С. Л. В. и Р. Л. В., тъй като евентуално решение в полза на ищцата не би се отразило по какъвто и да е начин върху нейната правната сфера. Същевременно въззивният съд е приел, че и вторият предявен иск също се явява недопустим, тъй като процесуална легитимация да се ползват от правото си по чл. 76 ЗН имат само съделителите – сънаследници, неразпоредили с дела си, но единствено в делбеното производство или в производство по иск за собственост.
Срещу въззивното определение ищцата Ц. С. М. е подала частна касационна жалба, в която прави оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка обуславят предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК със следния правен въпрос: „Допустимо ли е предявяване на иска по чл. 76 ЗН по реда на общото исково производство в условията на евентуалност при предявен иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД?”
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. Основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. В конкретния случай решаващите мотиви на въззивният съд са относими към процесуалната недопустимост на всеки един от предявените искове поотделно. На още по – голямо основание тази недопустимост би следвала ако двата иска са предявени в условията на евентуалност, но въззивният съд не е разгледал такава хипотеза, поради което така формулираният от частната жалбоподателка правен въпрос не може да обоснове допускането до касация на обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 14707 от 21.07.2015 г. по гр. д. № 7760/2015 г. на Софийски градски съд, ГК, I – 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: