4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
С., 03.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1048/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. С. О’Р. и Н. Ш. О’Р. – двамата от С. И., О. кралство, чрез адв.Цв. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3 срещу Решение № 794/17.05.2012 г. по гр.д. № 583/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено в обжалваната част, с която исковете са уважени, Решение от 08.11.2011 г. по гр.д. № 14 888/ 2010 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на К. С. О’Р. и Н. Ш. О’Р. срещу [фирма] – [населено място] за 34 963.57 евро – част от цената за покупката на ап.№С 215,находящ се в к.к-с ”А. вали”, [община], с площ от 39.3 кв.м., предмет на предварителен договор за продажба от 21.12.2006 г., на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и за 928 евро – обезщетение за забавено плащане за периода 25.09.2010 г. – 27.12.2010 г., на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност. В Изложение на касационните основания жалбоподателите поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса от значение за изхода на делото, решен в противоречие с П. на ВС №3/29.03.1973 г., в което е прието, че при виновно неизпълнение на длъжника, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът се смята развален, в каквато светлина интерпретират данните по делото. Поддържат, че са дали на ответника няколко срока за изпълнение и са изправна страна да развалят договора, в противоречие с което въззивният съд е приел, че развалянето на договора не е породило правен ефект. Сочат Р.№29/12.04.2010 г. по т.д.№488/ 2009 г. на ВКС, І т.о., в противоречие с което считат, че въззивният съд е приел, че заявеното от купувачите разваляне на предварителния договор не е породило искания ефект, тъй като не било налице изискването сделката да уврежда интересите на купувача, за да възникне правото на разваляне. Жалбоподателите считат, че е решен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, в подкрепа на което сочат съдебна практика, че разпоредбите на чл. 87 ЗЗД са диспозитивни, затова страните могат да ограничат и да изключат приложното поле на чл. 87 ал. 4 ЗЗД, което са направили със сключения договор, чиято клауза по чл. 4.2 не е недействителна. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл. 87 ал. 1 ЗЗД, като е поставил допълнително изискване сделката, сключена от продавача, да уврежда интереса на кредитора, за да възникне за последния право да развали договора. Жалбоподателите правят оплакване, че въззивният съд е игнорирал действията на продавача по учредяване на последващи ипотеки след получаване на нотариалната покана на ищците с даден срок да заличи учредената ипотека и да организира сключването на окончателен договор, което е в противоречие със съдебната практика – решение на САС по т.д.№ 902/2010 г.(невлязло в сила). Заключават, че така въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С Молба от 15.07.2013 г. жалбоподателите цитират създадена от ВКС на основание чл. 290 ГПК след постановяване на въззивното решение практика: Р.№ 153/28.12. 2012 г. по т.д.№ 1022/2011 г. на ВКС, І т.о. и Р.№231/ 13.02.2013 г. по т.д.№ 1268/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че първият не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за 34 963.57 евро – част от платена цена на обещания за продажба ап. № 215, находящ се в к.к-с”А. Вали”, [община], подробно описан, и за 928 евро – обезщетение за забавено плащане (първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за вреди са отхвърлени), съдът е приел, че заявеното от ищците едностранно разваляне на предварителния договор, не е породило искания правен резултат, тъй като, за да настъпи ефекта на разваляне, съгласно чл. 87 ал. 2 ЗЗД, без да се дава срок, трябва да е налице неизпълнение на договора за задължение, за което длъжникът отговаря, преценката на което неизпълнение следва да се извърши с оглед волята на страните относно възможността да се развали договора, обективирана в него. Съдът е изложил, че тълкуването на чл. 4.2 от Договора води до извода, че при обременяване на имота с тежести, освен писмено съгласие на купувачите, се изисква сделката да уврежда интересите им, за да възникне правото на разваляне, като по аргумент на противното от предходната клауза на чл. 4.1. б.”б” страните са договорили възможност при предаване на имота (прехвърляне на собствеността), имотът да не е обременен с тежести при условие, че не се увреждат интересите на купувача – същото това условие следва да е налице и при тълкуване и прилагане клаузата на чл. 4.2, която препраща към предходната алинея. По съображения, че купувачите не поддържат наложената ипотека да уврежда интересите им, а учредяването на ипотека при такова мащабно строителство е с цел финансиране със заемни средства, е обичайна практика и е налице поетапно заличаване на ипотеката при прехвърляне на собствеността върху отделни обекти, което предполага изпълнение от купувача на задължението за плащане на остатъка от цената, съдът е заключил, че фактът на учредена ипотека без писменото съгласие на купувачите, не е достатъчно те да развалят договора. При липса на разваляне, не е отпаднало основанието за даване на сумите, затова са неоснователни исковете на купувачите за връщане на платената част от цената, и за обезщетение за забавено плащане, които въззивният съд е отхвърлил.
С оглед изложеното релевантни за делото са въпросите: договорна ипотека, учредена преди датата на продажбата на имота на ищците, представлява ли сделка, с която се увреждат интересите им от посочените в чл. 4.2, вр. чл. 4.1 б.”б” от Договора, сключването й нарушава ли задълженията на продавача и може ли купувачът да развали договора, ако в правната му сфера не са настъпили негативни последици.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по тях е създадена от ВКС съдебна практика на основание чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции:Р.№153/28.12.2012г. по т.д.№1022/2011г. на І т.о., Р.№231/ 13.02.2013 г. по т.д.№1268/2011 г. на ІІ т.о., Р.№22/03.04.2013 г. по т.д.№821/2011 г. на І т.о., Р.№35/06.03.2013 г. по т.д.№74/2012 г. на ІІ т.о., Р.№57/17.07.2013 г. по т.д.№29/2012 г. на І т.о., Р.№54/17.07. 2013 г. по т.д. №1150/2011 г. на І т.о., Р.№41/16.05.2013 г. по т.д.№ 1171/2011 г. на ІІ т.о., Р.№/2013 г. по т.д.№780/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№22/03.04.2013 г. по т.д.№821/2011 г. на І т.о., Р.№140/19.08.2013 г.по т.д.№405/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Изложените въпроси са решени във въззивното решение в съответствие с посочените съдебни решения по чл. 290 ГПК, в които е даден следния отговор: „евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, биха представлявали предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл. 87 ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, ако съобразно конкретните условия на договора, към момента на предаване на имота, ипотеката не е била заличена”. Като е тълкувал разпоредбите на чл. 4.2 и чл.4.1 б.”б” от Предварителния договор в тяхната взаимна връзка и обусловеност, изследвал е момента на учредяване на договорната ипотека, предхождащ задължението за прехвърляне на собствеността върху процесния обект, приетото от въззивния съд, че не е налице увреждане на интересите на купувачите, осъществено само с учредяване на ипотеката и купувачите нямат основание да развалят договора, е в съответствие с практиката на ВКС по изложените въпроси.
Затова искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 794 от 17.05.2012г. по гр. дело № 583/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: