Определение №641 от 30.10.2009 по ч.пр. дело №581/581 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 581
 
гр. София, 30.10.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 581  по описа за 2009г.
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Л. П. от с. А., община С. чрез процесуалния й представител адв. А срещу определение № 225/24.06.2009г. по в. ч. гр. д. № 394/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 253/30.05.2009г. по гр. д. № 453/2009г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставен без разглеждане предявеният иск от М. Л. П. от с. А. против Н. ч. „С”, с. А. за отмяна на решенията на Общото събрание на Н. ч. „С” от 08.05.2009г. като недопустим и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по важен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът за контрол на решенията на Общото събрание на народните читалища и реда за тяхното обжалване. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът Н. ч. „С”, с. А. оспорва частната жалба, поддържа становище, че определението на въззивния съд е правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищцата като член на читалищно настоятелство и негов председател не разполага с правна възможност да оспорва решенията на Общото събрание на читалището поради противоречието им със закона или устава чрез иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Изложил е съображения, че читалището не е сдружение по смисъла на ЗЮЛНЦ, а е регистрирано като юридическо лице в съответствие със ЗНЧ. В този специален основен устройствен закон на читалищата, уреждащ учредяването, управлението, имуществото, финансирането и прекратяването на този вид юридически лица с нестопанска цел, съдебният контрол и надзорът върху дейността на читалищата е възложен само върху Министъра на културата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение поради това, че процесуалноправният въпрос за възможността за контрол на решенията на Общото събрание на народните читалища и реда за тяхното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за контрола на решенията на Общото събрание на народните читалища и реда за тяхното обжалване съгласно действащите към момента на провеждане на Общото събрание разпоредби – 08.05.2009г. /преди изм. на ЗНЧ, обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2009г./ има формирана практика на ВКС в смисъл, че член на читалището, респективно на читалищното настоятелство няма право на иск за отмяна на решенията на общото събрание на читалището поради противоречието им с устава или закона. Предвидената в ЗНЧ възможност за отмяна на тези решения от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на читалището, е могла да бъде осъществена само по иск на Министъра на културата съгласно чл. 6, ал. 2 ЗНЧ /преди изм. с ДВ бр. 42/05.06.2009г./. Обстоятелството, че съдебният контрол и надзорът върху дейността на читалищата е бил възложен само върху Министъра на културата, не означава, че членът на читалището не е имал право да реализира този контрол, но реализацията е следвало да се извърши чрез сезиране на Министъра на културата и посредством предявяване на иск от последния на основание чл. 6 ЗНЧ, ал. 2 ЗНЧ /преди изм. с ДВ бр. 42/05.06.2009г./. Действащата след изменението на ЗНЧ /ДВ, бр. 42 от 05.06.2009г./ правна уредба е достатъчно конкретна и ясна: Министърът на културата вече не е легитимиран да предявява иск за отмяна на решение на общото събрание на народното ч. /отмяна на чл. 6, ал. 2, ЗНЧ/, но активната легитимация за предявяване на този иск е предоставена на две трети от членовете на общото събрание и на прокурора /чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗНЧ/. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, тъй като не са налице предпоставките за това – в ЗНЧ е предвиден съдебен контрол на решенията на общите събрания на читалищата, т. е. не е налице непълнота в специалния закон; със ЗНЧ са регламентирани конкретни изисквания и възможности за съдебен контрол, които не са идентични с тези по ЗЮЛНЦ, предвид различията и спецификата в правния режим на читалищата като самостоятелно обособени юридически лица със специфичен статут, от една страна, и спецификата и особеностите на сдруженията и фондациите като юридически лица с нестопанска цел, от друга страна. При постановяване на определението въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС за неприложимост на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 225 от 24.06.2009г. по в. ч. гр. д. № 394/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top