О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр.София, 08.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание двадесет и осми септември на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 478/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 699/09.01.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1059/2008 год. С това решение след отмяна на допълнително решение № 149/25.08.2008 год. по гр.дело № 39/2008 год. на Кърджалийския окръжен съд апелативният съд е оставил без уважение молбата на А. за допълване на решение № 91/04.06.2008 год., постановено по т.дело № 39/2008 год. на ОС-Кърджали.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото съдът е присъдил неустойка за забавено плащане на дължимите разсрочени вноски на цената по приватизационния договор само за периода до 21.02.2007 год., въпреки че такава неустойка се дължи и за последващия период до окончателното изплащане на сумите. Наведени са доводи, че по този начин съдът не се е произнесъл по цялото искане – предмет на спора и неправилно е отхвърлена молбата за допълване на постановеното решение на първоинстанционния съд.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като излага становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос дължи ли се неустойка за забава до окончателното изплащане на неизпълненото парично задължение, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика, позовавайки се на приложените две решения № 34/03.05.2005 год. по гр.дело № 161/2004 год. на Левченския районен съд и № 318/24.03.2008 год. по гр.дело № 601/2007 год. на Великотърновския районен съд.
Подадена е касационна жалба и от ответника едноличен търговец Т. Д. П. с фирма „З”, гр. К., който пояснява, че не е обжалвал поради липса на средства първоинстанционното осъдително решение пред въззивния съд, но счита, че несправедливо е бил осъден да заплати на А. за с. к. претендираната неустойка в пълния й размер. По касационната жалба на ищеца поддържа становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба на А. за с. к. е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение след отмяна на допълнителното решение № 149/25.08.2008 год., постановено от Кърджалийския окръжен съд по гр.дело № 39/2008 год. апелативният съд е оставил без уважение молбата на А. за с. к. по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ за допълване на решение № 91/04.06.2008 год., постановено по гр.дело № 39/2008 год. С това решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният от А. за с. к. срещу едноличен търговец Т. Д. П. с фирма „З”, гр. К. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане общо на сумата 213 338,88 щ.долара, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на девета разсрочена вноска от цената на закупения обект по сключен договор за приватизационна продажба от 23.12.1998 год. в размер на сумата 117 439,45 щ.д. за периода от 25.06.2004 год. до 20.02.2007 год., както и неустойка за неизпълнение на десета разсрочена вноска за същия обект за периода от 25.12.2004 год. до 20.02.2007 год. в размер на 95 899,43 щ.д. Съображенията на апелативния съд изложени в обжалваното решение са, че решаващият съд е разгледал така предявеният от А. иск като е присъдил претендираната неустойка в размера и за периодите изрично посочени от ищеца в исковата му молба, поради което молбата за допълване на решението по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ е неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане – предмет на спора, с който е бил сезиран.
С оглед на изложеното същественият правен въпрос, от който зависи крайния изход на спора е – налице ли е непълно решение, когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но самият той е непълен, тъй като ищецът е претендирал дължимата неустойка за забавено плащане само за част от периода на забавата, изрично конкретизиран от датата на падежа на вземането по отделните вноски до датата 20.02.2007 год. до когато е била начислена и присъдена неустойката-предмет на делото. В тази връзка неправилно в изложението си към касационната жалба касаторът твърди, че е налице непълно решение, тъй като съдът е следвало да присъди неустойка за забава до окончателното из плащане на паричното задължение.
По отношение на така поставения съществен процесуален въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Постоянната и непротиворечива съдебна практика по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ е, че с допълнително решение се отстранява непълнота в постановеното решение в случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. В този смисъл са: р. № 110/08.09.1955 год. по гр.ч.пр. № 93/1955 год. на ОСГК на ВС, р. № 169/09.07.1992 год. по гр.дело № 369/1991 год., р. № 1458/15.07.1969 год. по гр.дело № 1991/1968 год. на ВС, р. № 157/20.02.2009 год. по гр.дело № 5728/2008 год. на ВКС, ІV г.о. В производството по чл.193 за допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество, нито да се поставят съвсем нови искания. В случая данните сочат, че въведеният в процеса предмет на делото чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба е претенция за заплащане на договорна неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на девета и десета разсрочени вноски от цената на закупения обект по приватизационен договор от 23.12.1998 год. Изрично в исковата молба ищецът е посочил, че претендира неустойката за периода на забава, считано от падежа на вземанията, съответно – 24 юни 2004 год. и 24 декември 2004 год. до 20.02.2007 год., към който момент е конкретизиран и размера на неустойката – 117 439,45 щ.д. и 95 899,43 щ.д. – общо 213 338,88 щ.д., колкото е и цената на предявения иск. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, нито ответника, нито съдът могат да внесат някакви промени в така определените рамки на процеса. Само ищецът може да измени предмета на делото по реда на чл.116 и чл.117 ГПК/отм./ чрез изменение на иска, каквото в случая не е било направено. Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното субективно материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца, което е било сторено, тъй като с постановеното решение № 91/04.06.2008 год. по гр.дело № 39/2008 год. Кърджалийския окръжен съд е уважил изцяло иска за неустойка за двата периода в пълния размер, като е осъдил ответника да заплати сумите 117 439,45 щ.д. и 95 899,43 щ.д. ведно със съответните съдебни разноски и дължимата държавна такса и по този начин е решил изцяло спора, с който е бил сезиран. При тези фактически данни, правилно с обжалваното решение апелативният съд е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ за допълване на решението, с която фактически се предявява нова претенция за неустойка за последващ период, който не е предмет на делото.
Така постановеното решение е изцяло в съответствие с действуващата съдебна практика по приложението на цитирания текст от отменения ГПК, който е бил приложим при разглеждането на делото. Неоснователно е позоваването на противоречива съдебна практика по поставения съществен процесуален въпрос, тъй като приложените към касационната жалба две съдебни решения в случая са неотносими, защото касаят различна фактическа обстановка, при която е била претендирана неустойка не за определен период, а за периода до окончателното изплащане на дължимите вноски. С оглед на изложеното, не е налице твърдяното от касатора-ищец основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
По отношение на подадената от ЕТ”З”, гр. К. касационна жалба настоящият съдебен състав счита, че същата се явява процесуално недопустима, тъй като видно от данните по делото, а и както твърди самият касатор, той не е обжалвал пред апелативния съд първоинстанционното осъдително решение, поради което същото е влязло в законна сила. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат постановените въззивни решения, а не решенията на първоинстанционния съд, поради което подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на всичко изложено дотук и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 699/09.01.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1059/2008 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на едноличен търговец Т. Д. П. с фирма „З” от гр. К. срещу решението на Кърджалийския окръжен съд № 91/04.06.2008 год. по гр.дело № 39/2008 год.
В частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ответника определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част – определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: