Определение №642 от 12.7.2012 по ч.пр. дело №646/646 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 12.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 646/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по подадени от И. Г. Н. лично и в качеството му на законен представител на ТД [фирма], с.А., С. област, чрез общия на жалбоподателите пълномощник адв. К. М.-САК, частни жалби: вх.№ 3889 /26.04.2011 год. , против определение на Силистренския окръжен съд, /неправилно изписано в титулната си част „решение”/ № 235 от 08.04. 2011 год., по в.ч.т.д.№ 110/2011 год., с което е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на жалбоподателя- ЮЛ срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 546/07.02.2011 год., издадена по чл.417, т.2 ГПК, по ч.гр.д.№ 203/2011 год. на Силистренския окръжен съд и вх. №1357/28.06.2011 год., против решение № 312 от 20. 05. 2011 год., по в.ч.т.д.№ 110/2011 год. на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя Н., в личното му качество на ФЛ, основана на чл.250 ГПК за допълване на горепосочения въззивен съдебен акт на Силистренския окръжен съд, постановен в производството по чл.419 ГПК..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба с вх.№ 3889/26.04.2011 година:
Тя касае въззивния съдебен акт на Силистренския окръжен съд, с който е оставена без разглеждане подадената от ТД [фирма], с. А., С. област частна жалба срещу разпореждане на Силистренския районен съд за уважаване молбата на заявителя „Ю. И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ” АД за незабавно изпълнение на парично задължение, материализирано в заповед № 546 от 07.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 203/2011 год. и е прекратено въззивното производство по делото .
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба.
Основното възражение на частния жалбоподател е срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предприетото по реда на чл.419 ГПК обжалване, поради постановеното на основание чл.420 ГПК спиране на изпълнението на процесната заповед.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозирала писмен отговор, с който е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че частната жалба, подадена от жалбоподателя ТД [фирма], с. А., С. област, към която се е присъединил и И. Г. Нарлов, в личното си качество на солидарен длъжник/ арг. от чл.216, ал.1 ГПК/ е процесуално допустима – в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежно конституирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че жалбоподателят няма правен интерес от предприетото обжалване, тъй като направените от него възражения са извън обхвата на проверката, която е съдът във въззивното производство е оправомощен да извърши. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения, е постановеното от СРС с определение № 917/10.03.2011 год. спиране изпълнението на заповедта, обезсмислящо предприетото процесуално действие от длъжника по обжалване на незабавното и изпълнение и образуваното пред въззивния съд производството по чл.419, ал.1 ГПК.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Правният интерес от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение за длъжника произтича от самия процесуален закон, който не въвежда като предпоставка за упражняване правото на частна жалба отсъствие на предприето спиране по реда на чл.420 ГПК, като дори изрично допуска едновременно реализиране на двата способа за защита.
Както изрично е разяснено в създадената от ВКС съдебна практика по приложението на чл.419 ГПК, израз на която е определение № 168/2010 год.,по ч. т.д.№ 13/2010 год. на І-во т.о. на ВКС, изпълнителното действие на издадената по реда на чл.417 ГПК заповед е разпоредено от закона и това само по себе си е достатъчно да обоснове правен интерес за длъжника да обжалва инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение.
Допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното становище е самата правна същност и цел на спирането в хипотезата на подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК – само временно да възпрепятства развитието на предприетото принудително изпълнение, поради което като средство за защита на длъжника то не би могло да осигури онзи ефект, който законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК.
Затова, като не е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба.
ІІ. По частна жалба вх.№ 1357/28.06.2011 год.:
Частната жалба, по силата на процесуалното правило на чл.62, ал.3 ГПК, следва да се приеме, че е в рамките на указания на частния жалбоподател преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, имаща правен интерес от предприетото обжалване се явява процесуално допустима – арг. от чл. 250, ал.3 ГПК.
Със същата е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
При обосноваване на визираните пороци частният жалбоподател Н. поддържа, че липсата на произнасяне по подадената от него като ФЛ частна жалба, основана на чл.419 ГПК, изключва да е налице приетата от СОС неоснователност на исканото му за допълване на постановеното определение на основание чл.250 ГПК.
Ответната по частната жалба страна е депозирала отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател.
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество, честната жалба е основателна.
С нормата на чл.250 ГПК, аналогична на чл. 193, ал. 1 ГПК /отм/ законодателят е създал процесуална възможност за защита на страната, тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
В същото, въпреки отсъствие на легална законова дефиниция, се включват всички онези права, за защита на които ищецът е предявил иска си, съответно – жалбата си.
Следователно при наличие на непълнотата в съдебното решение, всъщност липсва формирана воля на съда за част от спорното право, било по един от съединените искове, било по допълнителни искания, свързани с главния иск, съответно по всички атакувани с частната жалба съдебни актове или по исканията на всички жалбоподатели,, надлежно упражнили потестативното си процесуално правомощие на частна жалба.
В случая за да остави без уважение молбата на И. Г. Н., действащ лично и като законен представител на „Т. 59” ООД, за допълване на решение № 235/ 08.04.2011 год. , по ч.т.д.№ 110/ 2011 год., имащо правната характеристика на определение, постановено по реда на чл.419, ал.1 ГПК , като се произнесе и по частната жалба на последния, подадена в личното му качество на ФЛ – поръчител по договор за кредит от 27.04.2009 год., срещу разпореждане на СРС от 07.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 203/2011 год. за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК въззивният съд е счел същото за неоснователно.
Изложил е съображения, че доколкото отговорността на Н. като законен представител на ТД – длъжник и в личното му качество е различна, то и защитата на интересите им следва да бъде осъществена различно.
Следователно обстоятелството, че лично от ФЛ Н. няма подадена и подписана, в качеството му на самостоятелен жалбоподател, частна жалба, адресирана до СОС, то за последния отсъства задължение за произнасяне по въпроси, касаещи лицето в качество му на солидарен длъжник, наред с ТД- частен жалбоподател, предвид обикновеното им другарство в процеса.
Тези въпроси, според СОС, биха могли да бъдат обсъждани от съда в едно бъдещо исково производство, но не и в заповедното такова, част от което е и производството пред въззивния съд, образувано във вр. с предприетото по реда на чл.419 ГПК обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение от страна на длъжника. Допълнително в тази вр. са наведени и доводи, че допълване на решението се дължи само, когато има нужда от допълване на диспозитива на постановения съдебен акт, но не и по отношение на неговите мотиви, каквото явно е искането на молителя.
Определението, изготвено под формата на решение, е неправилно.
Видно от титулната част на въззивна жалба с вх.№ 2145/08.032011 год., подадена срещу разпореждане на СРС за допускане на незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 546/07.02.2011 год., по ч. гр. д. № 203/2011 год., от името на изрично вписаните като жалбоподатели – ТД [фирма] и законния представител на ЮЛ – И. Г. Н., но чрез общия им процесуален представител по пълномощие- адв. К.М..
Следователно изводът на въззивния съд, че ФЛ И. Н. не е самостоятелен жалбоподател, извън качеството си на законен представител на ТД, тъй като от негово име, за разлика от жалбоподателя ЮЛ, няма подадена и подписана жалба до СОС е неверен и изграден в нарушение на доказателствата по делото и на закона.Обстоятелството, че тази жалба е изрично подписана от пълномощника на Н. и като ФЛ, изключва необходимостта от подписването и лично от лицето – частния жалбоподател.
Отделен в тази вр. е въпросът, че при евентуално несъответствие между титулната част и заявеното с жалбата искане, адресирано до въззивния съд, същият следва да я остави без движение, за да бъде премахнато вътрешното и противоречие, което нито е констатирано, нито е извършено по делото.
С оглед гореизложеното частната жалба следва да бъде уважена, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената от И. Г. Н., чрез пълномощника му – адв.К.М.- САК частна жалба с вх. на СРС № 2145/08.03.3011 год., предвид наличието на предпоставките на чл.250 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ постановеното от Силистренския окръжен съд определение /вписано в титулната си част „решение”/ № 235 от 08.04.2011 год., по в. ч.т.д.№110/2011 год..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за разглеждане и произнасяне по същество на частна жалба вх. на СРС № 1357/28.06.2011 год..
ОТМЕНЯ решението на Силистренския окръжен съд, притежаващо правната характеристика на определение с № 312 от 20.05.2011 год., по в.ч.т.д.№ 110/2011 год..
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по подадената от И. Г. Н. частна жалба вх.№ 2145/08.03.2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top