4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
София, 18.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 295/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 581 от 8.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 838/ 2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 682 от 7.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 2446/ 2008 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени исковете на [фирма] -[населено място] срещу [фирма] -[населено място] за 4353.72 лв. – имуществени вреди, 3200 лв. – пропуснати ползи и 5000 лв. – неимуществени вреди, на основание чл. 82, вр.чл. 261 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос: 1. не е уважил искането за назначаване на експертиза, която въз основа на новите доказателства да отговори на поставените въпроси, който въпрос е решен в противоречие с т.10 на ТР №1/2001 г., 2. не се е произнесъл по довода за нарушаване от първоинстанционния съд на чл. 7 ал. 2 и чл. 56 ал. 1 ГПК относно допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непризоваване на Я. А. У. и невръчване на съобщения и съдебни актове на това лице, чийто иск за неимуществени вреди е разгледан, което противоречи на 17 от ТР №1/2001 г. на ВКС. Жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – че за присъждане на обезщетение за вреди, е необходимо да е доказано осъществяването на разноски за поправянето им, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС. Заключава, че произнасянето по изложените правни въпроси, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като засяга обществени отношения, в сферата на които при възникване на спорове, няма съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за имуществени вреди, съдът е приел, че от събраните доказателства се установява, че са причинени вреди в резултат на падането на изработените и монтирани от ищеца сенници, поръчани от ответника, и е уважил възражението на ответника, че падането на сенниците, е резултат на случайно деяние – гръмотевична буря и силен вятър на 4.VІІІ.2008 г. и че вредите не са доказани по вид и размер. За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът за пропуснати ползи, съдът е посочил, че не са събрани доказателства за намалена посещаемост на заведението – джаз клуб кафе, предизвикана от настъпилия инцидент, нито е доказана вреда, съставляваща пропусната полза. Искът за претърпени от управителя на заведението неимуществени вреди съдът е приел за неоснователен, по съображения, че се касае за отношения между търговски дружества, поради което законният представител на дружеството ищец не може да претендира неимуществени вреди срещу ответника, тъй като търговското дружество е различен правен субект от своя законен представител.
Посоченият от жалбоподателя релевантен за делото процесуалноправен въпрос за неуважаване от въззивния съд на искането за назначаване на експертиза, не е решен в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика – т. 10 на ТР №1 от 4.І.2001 г. по т.гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, касаеща правомощието на въззивния съд по свой почин да назначава експертиза. С осъществената реформа на ГПК (отм.) съществено бе променена дейността на въззивната инстанция, поради което посоченото ТР на ВКС намира съответно приложение. При действието на ГПК (Д.в.бр.59/2007 г.), въззивният съд събира доказателства, представени във въззивното производство, когато не е нарушена забраната на чл. 266 ал. 1 и 2 ГПК, когато доказателствата не са допуснати или не са събрани от първоинстанционния съд не по вина на страната и когато са били опорочени действията на първоинстанционния съд по събиране на доказателства. Като е преценил, че съставляват новооткрити доказателства, въззивният съд е приел доказателствата, представени от жалбоподателя във въззивната инстанция. Въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика, не е налице. Въззивният съд не е задължен да допусне поискана от страната експертиза, а в правомощията му е да прецени поисканите доказателства, в случая експертиза, дали са необходими, относими и допустими, което е и направил, и за което е изложил съображения, за да не допусне исканата техническа експертиза, с което е процедирал в съответствие с приетото за правомощията на въззивната инстанция в ТР № 1/ 4.І.2001 г. по т.г.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за непроизнасяне от въззивния съд по допуснатото от първоинстан- ционния съд процесуално нарушение с непризоваването на Я. А. У. и невръчването му на съобщения и съдебни актове, чийто иск за неимуществени вреди съдът е отхвърлил, неоснователно жалбоподателят поддържа, че въпросът е решен в противоречие с т. 17 от ТР на ОСГК на ВКС №1/4.І.2001 г. по т.г.д. № №1/2001 г. на ВКС. Разрешен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато е зачел ненадлежно извършени процесуални действия или не е зачел надлежно извършени процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по този процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя. Това в случая не е налице, тъй като искът за неимуществени вреди е заявен – л.50 – за ”претърпения като управител и представляващ [фирма] стрес в психологически план по време и след инцидента и в подкрепа на загубата на част от редовните клиенти на заведението, намалена популярност на същото и влошаване на имиджа му”, който иск е възприет и разгледан като иск за неимуществени вреди, предявен от търговското дружество. Следователно не е имало място за призоваване и уведомяване по делото на физическото лице Я. А. У., поради което е неприложимо приетото в т.17 на ТР на ОСГК на ВКС №1/4.І.2001 г. по т.г.д. № №1/2001 г. на ВКС.
По изложеното, че разрешения от съда материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, жалбоподателят не развива съображения, които да бъдат обсъдени, за да се прецени налице ли е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че произнасянето по изложените правни въпроси, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и неоснователно сочи, че по въпросите за отговорността за вреди при виновно неизпълнение на договорни задължения няма съдебна практика. Неоснователно е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като тъй като точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 581 от 8.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 838/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: