4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 642
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1186 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6163/ 02.10.2018 г. по гр.д. № 11001/ 2017 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 52326/ 02.03.2018 г. по гр.д. № 79889/ 2015 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д. Д. И. на майката Н. С. Михайлова, постановил е режим на лични контакти на детето с бащата Д. С. И. и го е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лв. от датата на влизане на решението в сила.
Решението се обжалва от Д. С. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (материално-правен и два процесуално-правни): 1. Допустимо ли е при преценка на висшия интерес на детето, същият да бъде определен от съда преимуществено от пола, възрастта и материално-битовите условия на живот, без да се съобразят останалите обстоятелства, които имат правно значение за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с детето? 2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира доказателствата по делото? и 3. Следва ли съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд е решил първия в противоречие с ППлВС № 1/ 1974 г., втория – в противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС, а и с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а третия – в противоречие с други решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а го обосновава с довод, че „въззивният съд е игнорирал голяма част от доказателствата, събрани по делото, в резултат на което е достигнал до неправилни и необосновани изводи“. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК) и допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Н. С. Михайлова възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Решението е въззивно, постановено в производство по спорна съдебна администрация по молби по чл. 127, ал. 2 СК (първоначалната – от ответника по касация и насрещна – от касатора). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е бащата на малолетното дете, спрямо когото молбата на майката по чл. 127, ал. 2 СК е уважена. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а липсва и основанието по чл. 280, ал. 3 ГПК. Съображенията са следните:
Касаторът обосновава общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни цитирани актове, с които Върховния съд и Върховния касационен съд е провел нормативно и казуално тълкуване, а цитираните актове са от значение за настоящото производство по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 СК.
Настоящият състав споделя довода на касатора, че ППлВС № 1/ 12.11.1974 г. е със запазено действие, но не намира, че първият въпрос обуславя въззивното решение. Повдигайки го, касаторът твърди извършената преценка, че висшият интерес на малолетното дете Д. И. налага упражняването на родителските права да се предоставят на нейната майка Н. Михайлова, въззивният съд е базирал преимуществено на пола, възрастта и материално-битовите условия на живот, без да съобрази „останалите обстоятелства, които имат правно значение за упражняването на правата, а и за режима на лични отношения на детето с бащата“. Действително, по тази преценка решението съдържа и такива мотиви, но към тях въззивният съд е добавил, че: 1) след като бащата е изпълнил привременните мерки за предоставяне на родителските права на майката, които са били определени с първоинстанционното решение на основание чл. 127, ал. 3 СК между майката и детето е изградена силна емоционална и доверителна връзка; 2) майката притежава нужните родителски качества и умения за възпитанието на дъщеря си; 3) има усет към емоционалните й потребности, 4) направила е необходимото, за да няма признаци на настройване и отчуждение към бащата, който междувременно е изградил партньорска връзка с друга жена. Връзката на обусловеност на повдигнатия материалноправен въпрос с обжалваното решение не се установява и поради това, че касаторът не уточнява, кои точно установени по делото обстоятелства въззивният съд е игнорирал.
Настоящият състав намира също, че решението съдържа необходимите мотиви, за да е обоснован крайният извод, че висшият интерес на малолетното дете Д. предполага на майката да се предостави упражняването на родителските права. Въззивният съд е отговорил не само на доводите и възраженията на страните, като е съобразил, че производството по чл. 127, ал. 2 СК се развива по подадена първоначална молба от ответника по касация и по насрещна – от касатора, а всяка от страните е упражнила активно правото си на писмен отговор, но е обсъдил и всички оплаквания на касатора във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
В изложението към втория повдигнат въпрос (първият процесуалноправен) касаторът пояснява, че въззивният съд не е обсъдил значението на това, че майката прекалява с алкохол и цигари; злоупотребата датира от третия месец на бременността; в пияно състояние е агресивна и склонна към разрушително поведение; през м.май 2018 г. е нанесла побой на дъщеря им; към нея демонстрира пасивно-агресивно поведение (наказва я чрез мълчание) и я манипулира; не осъществява необходимия контрол за училищната й подготовка; не изгражда у нея необходимите хигиенни навици; предлага й нездравословна храна. С тези твърдения касаторът е обосновал искането си в насрещната молба по чл. 127, ал. 2 СК съдът да предостави на него упражняването на родителските права върху малолетното дете Д.. Въззивният съд обаче не е игнорирал тези твърдения на касатора, а е приел, че са недоказани. Именно поради това, а не поради допуснати логически грешки, е отказал върху тях да изгради правните си изводи и е заключил, че майката притежава необходимите морални и нравствени качества, за да упражнява родителските права върху малолетната Д.. Следователно двата повдигнати процесуално-правни въпроса не обуславят решението, а и по тях е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът обосновава с твърдения, че въззивният съд е игнорирал голяма част от събраните доказателства. Както бе обяснено, отказът на въззивния съд да базира правните си изводи на недоказаните твърдения на страните съответства на предвиденото в чл. 235, ал. 2 ГПК. Такъв отказ е обективно негоден да осъществи касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, а изключва и очевидната неправилност на обжалваното решение.
При този изход на делото в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6163/ 02.10.2018 г. по гр.д. № 11001/ 2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. С. И. да заплати на Н. С. Михайлова сумата 980 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.