О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр.София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2211/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1823 от 04.12.2014 г. по гр.д.№ 2048/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 4648/ 2013 г. Като краен резултат е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Д. И., извършено със заповед № 129/ 01.02.2013 г. на управителя на [фирма] и касаторът е осъден да заплати на С. Д. И. по искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.3 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.128 КТ, сумите 353,58 лв – дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2013 г., 86,36 лв – обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2012 г.и 2013 г., и 2 892,60 лв – обезщетение за оставане без работа за период шест месеца след незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху тези суми от 03.04.2013 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери.
Касационна жалба от ищеца С. И. не е подадена, а ответникът [фирма] обжалва съдебния акт само частта, в която „мълчаливо” е признато за незаконно уволнението на ищеца. Поради това както в отхвърлителната част, така и в частта, с която се уважават предявените осъдителни искове, въззивното решение е влязло в сила.
Жалбоподателят повдига процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе изрично по подадената въззивна жалба от страна по делото. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Ответникът С. И. оспорва въззивната жалба и излага съображения, че няма основания за допускане на касационния контрол.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд счел, че е сезиран с жалба единствено от ищеца по делото. Съответно с това си разбиране, той се произнесъл по основателността на предявените искове само в частта, в която ищцовите претенции са отхвърлени, без да се занимае с въпроса за законността на уволнението. В тази част е третирал първоинстанционното решение като влязло в сила.
Единственият правен въпрос, повдигнат от касатора, не обуславя обжалваното решение. Въззивната жалба на ответника [фирма] е върната с разпореждане на Варненски районен съд № 33532 по гр.д.№ 4648/ 2013 г., влязло в сила (като необжалвано) от 19.08.2014 г. Щом жалбата е върната с влязъл в сила акт на съда, въпросът длъжен ли е въззивният съд да се произнесе изрично по нея, не е обуславящ крайното решение. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1823 от 04.12.2014 г. по гр.д.№ 2048/ 2014 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: