– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
гр. София 23.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.06.2016 (осми юни две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2278 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6023/26.02.2016 година, подадена от Х. П. Х. и Г. П. Н., срещу решение № 47/15.01.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 2605/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил решение № 2542/08.06.2015 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХІ състав, постановено по гр. д. № 9913/2014 година, с което са отхвърлени предявените от Х. П. Х. и Г. П. Н. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 58/2014 година на Ю. К.-К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между наследодателя на касаторите П. К. С., в качеството му на прехвърлител и Г. П. Н. в качеството й на приобретател. В подадената от Х. П. Х. и Г. П. Н. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с предявените искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. П. Х. и Г. П. Н. твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната Д. Й. М. е подала отговор на същата с вх. № 13 979/14.05.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Х. П. Х. и Г. П. Н. са били уведомени за обжалваното решение на 01.02.2016 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 6023/26.02.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за прогласяване на нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 58/2014 година на Ю. К.-К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна,, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С този договор П. К. С. е прехвърлил на Д. Й. М. правото си на собственост върху описания в нотариалния акт имот срещу изпълнявано до момента на сключването на договора гледане и издръжка от страна на приобретателката, както и срещу задължението й да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителя, лично или чрез трето лице, докато е жив, осигурявайки му нормален и спокоен живот, какъвто е водил до този момент.
За да отхвърли предявените искове съставът на Окръжен съд Варна е приел за безспорно, че към момента на сключването на оспорвания договор П. К. С. е бил в тежко здравословно състояние, като е страдал от тежко онкологично заболяване-рак на дебелото черво. Изложени са съображения за това, че Х. П. Х. и Г. П. Н. не са установили, при условията на главно и пълно доказване, какъв е бил прогнозирания период на живот до смъртта на наследодателя им- П. К. С., считано от момента на сключване на договора, въпреки дадените им за това указания. Въззивният съд се е позовал на това, че според установената съдебна практика този период трябва да е съвсем кратък-дни, по-малко от месец, за да се приеме, че сделката при наличие на тежко заболяване у прехвърлителя и останалите предпоставки за това е лишена от основание. Очевидно било, че в процесния случай прогнозата за С. не е била добра и очаквания период на живот бил ограничен. От наличните по делото доказателства обаче не можело да бъде направен категоричен извод за времетраенето на този период. Затова, въпреки лошата прогноза на заболяването на П. К. С., не можело да се направи извод дали смъртта му е била очаквана в близък период от време след сключването на договора-дни или не по-малко от месец. Настъпилата кратко време след това смърт на С. не означавала непременно, че договорът е без основание. Да се приемело обратното, означавало да се отрече алеаторността като съществена характеристика на договора. Това било така, защото обикновено договор за издръжка и гледане се сключвал именно при продължително заболяване на прехвърлителя или недобри прогнози за подобряване на неговото здравословно състояние, защото точно тогава прехвърлителят се нуждаел както от грижи, така и от издръжка. Също така въззивният съд е приел, че за четиринадесетдневния срок от сключването на договора Д. Й. М. е полагала грижи за П. К. С.. При това с оглед на свидетелските показания е прието, че грижите са били интензивни и по начин идентичен с полаганите до момента в значителен период предхождащ сключването на договора. Същевременно договорът е бил сключен както за положени в миналото грижи, така и за грижи за в бъдеще време. В частта си за положените преди сключването му грижи договорът нямал алеаторен характер. Преценявайки събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че от 1990 година до момента на сключването на договора Д. Й. М. е полагала грижи за П. К. С. и въз основа на това е направил извода, че с оглед на тези грижи договорът не е лишен от основание.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Варна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. П. Х. и Г. П. Н. са формулирали материално правния въпрос за това нищожен ли е, поради липса на основание, договорът за издръжка и гледане н случаите когато към момента на сключването му прехвърлителят е бил в тежко здравословно състояние, с оглед на което би могло да се предполага настъпването на смъртта му и какъв трябва да е периода от време между сключването на договора и настъпването на смъртта за да се приеме, че е налице липса на основание. Твърдят, че даденият от състава на Окръжен съд Варна отговор на този въпрос е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение № 569/08.03.2011 година, постановено по гр. д. № 76/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В същото е прието, че: „Изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание са наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите-инсулти, сърдечносъдовите-инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък-дни, по-малко от месец.“ Същото е прието и с решение № 420/11.01.2011 година, постановено по гр. д. № 99/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. , като е посочено и това, че: „Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.“. Така поставения от Х. П. Х. и Г. П. Н. въпрос е съществен, но не обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна. Въззивният съд се е позовал на тази практика на ВКС, макари да не я е цитирал изрично, като е приел, че по делото не е установено П. К. С. да е бил в посоченото в двете решения здравословно състояние. Освен това в конкретния случай договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен не само за предоставянето на такива за в бъдеще време, в периода след сключване на договора , но и за такива предоставени за минал период, преди сключването му. В решение № 88/16.04.2013 година, постановено по гр. д. № 528/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че: „договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. При развалянето на такъв договор е неприложима разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД. Недопустимо е съдът да определя, каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и каква част-срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би било прехвърлено и без задължението за бъдещи грижи. Договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Отношенията между страните във връзка с даденото по разваления договор ще се уредят съгласно чл. 55 от ЗЗД. Когато предметите на задълженията за връщане се окажат еднородни (пари), насрещните вземания могат да се прихванат.“ Същевременно за подобни случаи в решение № 98 от 2010 година, постановено по гр. д. № 5114/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. е прието, че: „Когато договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи не се променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики. Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че когато клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия договор. Основанието (каузата) на договора за разлика от конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето случаи е неизвестно. Но дори и ако към този момент прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му смърт , не може да се приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите грижи, преценката следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е сключен договора и неговото съдържание.“ В тази връзка изводите на Окръжен съд Варна за съществуването на основание на оспорвания договор, предвид сключването му и за полагани преди този момент грижи съответства на цитираните две съдебни решения, като касаторите са формулирали правен въпрос във връзка с тези изводи на въззивния съд. Същевременно посоченото от тях съдебно решение, а също така и второто такава по същия въпрос, които представляват задължителна съдебна практика на ВКС, касаят случаи, при които договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен за само за полагането на бъдещи такива, поради което не могат да обосноват допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 47/15.01.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 2605/2015 година по подадената срещу него от Х. П. Х. и Г. П. Н. касационна жалба с вх. № 6023/25.02.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47/15.01.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 2605/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.