О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. София, 25.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5688/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. А., чрез адв. А. Ч. против определение № 232 от 13.07.2015 г., постановено по гр. д. № 292/2015 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено определение № 59 от 21.01.2015 г. по ч. гр. д. № 202/2014 г., с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК решение № 291 от 24.11.2014 г. по същото дело в частта относно разноските.
Ответникът по жалбата подава писмен отговор, с който счита, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, алтернативно смята жалбата за неоснователна.Претендира се заплащане на разноски в производството в размер на минималния адвокатски хонорар на осн. чл. 38,ал.2 ЗАдвокатурата.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване/виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. В случая представеното изложение съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, като жалбоподателят бланкетно е посочил, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Правен въпрос обаче липсва.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание обжалваното въззивно определение да не бъде допуснато до касационен контрол.
С оглед изхода на производството пред настоящото инстанция на процесуалният представител на ответника адв.Д. Н. на осн. чл. 38 ЗАдв. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно т.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 232 от 13.07.2015 г., постановено по гр. д. № 292/2015 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено определение № 59 от 21.01.2015 г. по гр. д. № 202/2014 г.
ОСЪЖДА В. Д. А. от [населено място] , [община] да заплати на адв. Д. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: