О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
С. 28.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1786 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори Б. и М., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 45 от 5.02.2018г. по в.гр.д. № 426 по описа за 2017г. на Окръжен съд Смолян, с което е отменено решение № 56 от 3.05.2017г., поправено с решение № 136 от 4.10.2017г., постановени по гр.д.№ 310/2016г. на Районен съд Златоград, в частта в която е отхвърлен иска на М. Т. К. за осъждане на [фирма] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 8.12.2013г., аз разликата над 9 203.98лв.до 14 203.98лв. и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъден [фирма] да заплати на М. Т. К. допълнително още и сумата от 5 000лв., на основание чл.200 ал.1, във вр.с чл.201 ал.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от 8.12.2013г. и е потвърдено решение № 56 от 3.05.2017г.в останалата осъдителна част, както и в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 14 203.98лв.до претендираните 20 000лв.
Относно механизмът на настъпилата трудова злополука, въззивният съд е възприел отразеното в Протокол № 9 от 9.122013г. за трудова злополука и заключението на приетата пред въззивната инстанция минно-техническа експертиза. Не е кредитирал експертизата, приета от първата инстанция /в частта относно начина на настъпване на злополуката/, тъй като е в противоречие с останалите доказателства /протоколите от злополука и за оглед на местопроизшествието/. Счел е, че ищецът, който е заемал длъжността „подземен ел.механик, шлосер, помпиер и сигналист” е пострадал на 8.12.2013г., при разтоварване на вагон с руда, вследствие на предприети от него действия по почистване на полепнала замръзнала руда на дъното на вагона, чрез удари с метален лост вместо с наличната тръба със сгъстен въздух, след което вагонът е паднал /откачил се е/ от минивипер върху метална скара, обърнал се и го е ударил в десния крак, вследствие на което му е причинено счупване на две кости /малък и голям пищял/ на дясната подбедрица и размачкване на меките тъкани в областта на счупването, като непосредствено след травмата търпените болки и дискомфорт са били значителни. Крайният извод на въззивният съд е, че пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката като е нарушил забраната да застава пред вагона /вместо встрани/ и е извършил е самостоятелно придвижване /в нарушение на чл.1 от Инструкцията за работа с механичен обръщач на вагони, съгласно който механичните обръщачи следва да се обслужват от двама – товарач, който откачва, закачва и обръща вагоните и електровозчик, който подава вагоните/. Определил е 25% съпричиняване, като е приел, че пострадалият е проявил груба небрежност, тъй като е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. В мотивите си съдът изрично е посочил, че при определяне на посочения процент, отчита и факта, че „създадената от ответното дружество организация на работа също е причина за настъпване на вредоносния резултат”. Мотивирал се е с липсата на създадена от работодателя изрична регламентация, забраняваща използването на метален лост за почистване на вагоните, уреждаща като единствен начин за това употребата на тръбата със сгъстен въздух. При липса на забрана за използване на метален лост, съдът е счел, че предприемането от работника на действия по почистване на полепнала замръзнала руда чрез удари с метален лост вместо с наличната тръба със сгъстен въздух, не е основание за определянето им като груба небрежност. Още повече, че в конкретната ситуация, независимо че ас били осигурени компресори и тръби за сгъстен въздух, такъв не е имало наличен, т.е. използването му не е било възможно. Съдът е отчел и факта, че именно възложените от работодателят задачи на пострадалия и на неговия колега -електровозчик, който е следвало да бъде на линията заедно с него, са станали причина те да не бъдат на едно място.
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но не формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи във връзка с прилагането на критерия за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и относно предпоставките, при които следва да се намали отговорността на работодателя при проявена от работника груба небрежност. Изразява становището си за необоснованост на извода на съда за корегиране на процента на съпричиняване в посока надолу, от 50 % на 25%, вместо да същият да бъде увеличен. Позовава се на противоречие на въззивния акт с постановени решения по чл.290 ГПК с № № 62 от 24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г. на ІV г.о., № 79 от 27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. на ІV г.о.,№ 63 от 10.05.2017г. по гр.д.№ 3648/2016г. на ІІІ г.о. и № 290 от 18.11.2015г. по гр.д.№ 15/2015г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на поставени от касатора конкретни въпроси, като общо основание за допустимост,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Ако се счете, че въпросите са за критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и относно предпоставките по чл.201 ал.2 КТ, то по тях е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд, т.е. за тях не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съображенията:
Представената от касатора съдебна практика касае предпоставките, при които следва да се намали отговорността на работодателя. Противоречие между нея и приетото от въззивния съд не е налице. Например в решение по гр.д.№ 2798/2014г. е прието, че „не всяко съпричиняване е основание за намаляване дължимото от работодателя обезщетение съгласно чл.201 ал.2 КТ. Отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, която и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства”. Преценката за положената грижа, обаче, е конкретна и се прави от съда на базата на всички установени по делото релевантни обстоятелства. В този смисъл е и изведеният извод в решение по гр.д.№ 3648/2016г. В конкретният случай, въззивният съд е направил своята преценка на базата на конкретно посочените от него обстоятелства, извеждайки окончателният си правен извод при съобразяване на теоретичната постановка, залегнала в другите две цитирани от касатора решения: по гр.д.№ 673/2011г., съгласно което „грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа” и по гр.д.№ 15/2015г., съгласно което „съдът следва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия”. Съдът е отчел, че грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения, преценен съобразно конкретно установените по делото факти.
Относно начинът на определяне на размера на дължимото обезщетение, многобройна съдебна практика, също е съобразена от въззивния съд. Постановеният от него акт е съобразно принципната постановка от ППВС №4/1968г., че справедливостта като критерии за определяне на паричният еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Преценката за съответните обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, винаги е конкретна, в зависимост от установените факти и се прави въз основа на всички ангажирани по делото доказателства. Така поставеният въпрос също е фактически, изисква конкретна преценка на ангажираните доказателства, а такава преценка е не е възможно да се извършва в настоящето производство по чл.288 ГПК, в което се преценят само наличието или не на посочените предпоставки за допустимост /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 5.02.2018г. по в.гр.д. № 426 по описа за 2017г. на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от изпълнителните директори Б. и М., да заплати на М. Т. К. сумата от 300лв. /триста лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.