ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
София. 10.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 604 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 115/25.02.2009 г. по гр.д. № 1443/2008 г. на Софийски АС е оставено в сила решение от 4.03.2008 г. по гр.д. № 780/2007 г. на П. ОС, с което: 1. О. застрахователна компания АД-София е осъдена да заплати на Р. Вл. Г. от П. сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 16.12.2006 г. ведно със законната лихва и разноски, като отхвърля иска до предявения размер 80 000 лв., 2. Оставя без разглеждане предявения от Р. Г. срещу С. В. И. от с. Я. евентуален иск за заплащане на сумата 80 000 лв. обезщетение за неумуществени вреди от ПТП на 16.12.2006 г. ведно със законната лихва.
Против решението са подали жалби и двете страни. Ищецът Г. го обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер, като претендира законна лихва от датата на ПТП и адв. възнаграждение. Ответното АД обжалва решението изцяло, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, но правният му интерес следва да се ограничи в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за разликата над 5 000 лв., съобразно въззивното обжалване. Страните си оспорват взаимно жалбите.
1. По касационната жалба на ответното АД
Този касатор не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въззивното решение попадало в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като същото било постановено в нарушение на материалния закон.
Сочи се, че по материалноправния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост, което било от значение за точното прилагане на закона, съдът неправилно е приложил чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД. Аналогична на процесната фактическа обстановка била тази по Р № 1350/14.01.2009 г. по гр.д. № 5914/2007 г. на ІІ г.о. и Р № 986/3.11.2008 г. по гр.д. № 5539/2007 г. на ІІІ г.о.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагане на материалния закон съгласно чл.280,ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с практиката на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По отношение на наличието на съпричиняване и неговата степен, оплакването в касационната жалба касае необоснованост на въззивното решение, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Посочването, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, е неточно и половинчато. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. За представените решения на Пловдивски РС и на Пазарджишки ОС няма данни, че са влезли в сила. Независимо от това, следва да се има предвид, че въпросът за присъждането на лихви от датата на деликта е решен съобразно Р по т.д. № 140/2008 г. на І т.о. Отговорността на застрахователя произтича от договора със застрахования, но в отношенията с увредения тя няма договорно основание, а е производна от отговорността на причинителя на вредата, която е основана на деликт.
2. По касационната жалба на ищеца Г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по материалноправния въпрос за справедливостта на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 648/7.10.2008 г. по т.д. № 297/2008 г. на ІІ т.о.
Така формулираният от този касатор материалноправен въпрос е твърде общ и има ясна дефинитивност в доктрината и практиката. Правната норма на чл.52 ЗЗД не дефинира понятието справедливост и конкретната преценка е възложена на съда според всички факти по делото.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
3. По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество. При този изход на делото, разноските следва да останат така както са направени от страните. Отделен е въпросът, че ищецът не може да претендира адвокатско възнаграждение, след като в договора за правна защита е посочено безплатно. Ако за него са били налице твърдените тежки материални затруднения, тогава е следвало да се подаде молба за правна помощ по реда на чл.95 и сл. ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 115/25.02.2009 г. по гр.д. № 1443/2008 г. на Софийски АС в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: