О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 12.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 618 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1141 от 20.06.2011 год., по ч.гр.д.№ 2044/2011 год., с което е потвърдено определение на Благоевградския окръжен съд от 09. 05.2011 год., по ч.гр.д.№ 177/2011 год. и е отказано връщане на внесената от частния жалбоподател, като ищец, държавна такса от 23 332 лв. по гр. д. № 200/2009 год., прекратено поради отвод за неподведомственост на спора на съдилищата при наличие на арбитражна клауза.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- чл.4б ЗДТ, поради което се иска отмяната му и уважаване на заявеното искане.
При обосноваване на молбата си за връщане на платените суми като недължими частният касатор се позовава на липса на основание за задържането им от десезирания съд и необходимост от внасяне на нова държавна такса за арбитражното производство.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основания за достъп до касационен контрол, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател поддържа, че обусловилият крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – явява ли се недължимо платена държавната такса за образуване на гражданско дело по сметка на съответния съд, когато делото се прекратява и изпраща на друг съд, вкл. на съответен арбитражен съд, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Наличието на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК частният жалбоподател е аргументирал с необходимостта от внасяне на промяна и осъвременяване на създадената, в резултат на неточно тълкуване на закона, съдебна практика по приложението на чл.4б ЗДТ .
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е срещу съдебен акт, който не попада в обхвата на тези по чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението на въззивния съд, с който е потвърден отказ на първоинстанционния съд за връщане на внесената от ищеца държавна такса по прекратеното пред съдилищата и изпратено по компетентност на Арбитражния съд при Б. дело, няма преграждащ за развитието на конкретното производство ефект, поради което не е от категорията съдебни актове на въззивния съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, за които законодателят е предвидил, че подлежат на инстанционен контрол пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че със постановения от въззивния съд съдебен акт не се дава разрешение по същество на друго производство, т.е. той не касае самия материалноправен спор, изключва приложението на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Следователно за настоящата инстанция не съществува процесуална възможност да се произнесе по наведените от жалбоподателя доводи, вкл. касаещи предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради отсъствие на възникнало в полза на частния касатор потестативно процесуално право на частна касационна жалба.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на „К. И СИН” Е., [населено място], с вх. № 5889/ 12.07.2011 год., подадена чрез процесуалния представител на ТД – адв. Б.Б., срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1141/20.06.2011 год., по ч.гр.д.№ 2044/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред друг тричленен състав на ВКС,ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: