1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 14.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 233 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Т. срещу решение от 05.06.2013г. по в. гр. дело № 115/2013г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 08.02.2013г. по гр. дело № 631/2012г. на Районен съд Берковица и ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прието за установено по отношение на [фирма], [населено място], че съществува вземане на [фирма], [населено място] в размер 15 746 лв. по фактура № 722 от 06.02.2012г. и 973,86 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 07.03.2012г. – 02.10.2012г., както и че дължи направените съдебни разходи по заповедното производство в размер 334,40 лв. – държавна такса и 700 лв. – адвокатско възнаграждение, които суми са част от претендираните със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 03.10.2012г. по ч. гр. д. № 529/2012 г. на Районен съд Берковица, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите 334,40 лв. – държавна такса, 70 лв. – възнаграждение на вещото лице и 2 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: представлява ли фактурата индиция за валидно сключен договор между търговците. Моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски във всички съдебни производства.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил практика на ВКС, която трябва да бъде променена, нито е изложил твърдения за празнота в закона и неговото тълкуване. Поддържа становище, че решението е съобразено с трайната и непротиворечива практика на ВКС – решение № 1110/30.11.2005г. по т. д. № 411/2005г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 503/07.07.2008г. по т. д. № 250/2008г. на ВКС, І т. о. и други. Претендира присъждане на разноски в размер 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди релевираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в установения в чл. 283 ГПК едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Въззивният съд след обсъждане на представените в първоинстанционното производство фактура за доставка на стоки № 722/06.02.2012г., авизо от 07.03.2012г., приходни касови ордери от 29.03.2012г. и 10.04.2012г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел за установено, че между страните е възникнало правоотношение по неформален договор за търговска продажба, по силата на който ищецът – продавач е доставил на ответника – купувач стоки, за част от които е съставена и складова разписка. Решаващият съдебен състав е констатирал, че процесната фактура е включена от ответника в дневника за покупки и в справките – декларации за ДДС и ответното дружество е ползвало данъчен кредит за начисления ДДС, като по този начин е потвърдило пред данъчните органи извършените доставки. Отчитайки частичните плащания по фактурата в общ размер 6 253,37 лв., въззивната инстанция е направила извод за дължимост на остатъка от цената на доставената стока в размер 15 746 лв. и на обезщетение за забавено изпълнение върху дължимата сума за периода от изискуемостта на вземането до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер 973,86 лв. Възражението на ответника за наличие на недостатъци на доставената стока е прието за неоснователно поради липсата на такива възражения при приемане на стоката и осчетоводяване на фактурата в продължение на една година.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обусловил изводите на въззивната инстанция.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по релевантния правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочения от касатора правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. В решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. дело № 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011г. по т. дело № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. дело № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012г. по т. дело № 1120/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г. на ВКС, ІІ т. о. е изразено становище, че дори от подписите върху фактурите да не може да се направи извод, че подписалите ги лица са били упълномощени от ответника да получат стоката, той е узнал за техните действия, видно от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и тегления данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС. Посочените решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляват задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав, която е приложима и към настоящия случай, предвид осчетоводяването на процесните данъчни фактури от ответника по иска, отразяването им в дневника за покупко – продажби и справките – декларации за съответния данъчен период, и с която практика въззивният съд се е съобразил.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за касационното производство в размер 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2013г. по в. гр. дело № 115/2013г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.