Определение №643 от 14.11.2019 по тър. дело №571/571 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 14.11.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 571/2019
година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. К. от [населено място], със съдебен адрес: гр. София, адвокат Ц. В., срещу решение № 3022 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 1220/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 състав решение № 82 от 04.01.2018 г. по гр. д. № 11669/2016 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора срещу Гаранционен фонд – София обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, съответстващ на отменения чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водач на неидентифицирано МПС и иск с правно основание чл. 86, ал. 1ЗЗД за сумата 734.80 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 25.08.2016 г. до датата на исковата молба.
Касаторът твърди неправилност на атакуваното решение поради противоречие със закона и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е установено настъпването на пътно-транспортно произшествие с негово участие, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за претърпените неимуществени вреди. Счита, че този извод не съответства на събраните по делото доказателства – прокурорско постановление за спиране на досъдебното производство и заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство автотехническа и медицинска експертизи. Според касатора, решаващият състав неоснователно се е позовал на липсата на съставен протокол за ПТП и за оглед на местопроизшествието, като по този начин е допуснал неизпълнението на задълженията на органите на реда да рефлектира върху реализацията на правата му на пострадал при това произшествие.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване с твърдението, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението е поставен въпросът: „Необходимо ли е събитието пътно-транспортно произшествие да бъде задължително регистрирано от полицейските органи, за да бъде ангажирана отговорността на ответника Гаранционен фонд, когато ПТП е причинено от неустановен водач и мястото на произшествието не е запазено, за да бъде изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) /чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, редакция 2016 г./ и да бъде ангажирана отговорността на ответника Гаранционен фонд“.
Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от Р. Г. К. срещу Гаранционен фонд иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен изцяло, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че в случая не е доказано ищецът да е пострадал в резултат от настъпило пътно-транспортно произшествие с неустановен автомобил и водач. Като неоснователни са счетени оплакванията във въззивната жалба, че фактът на увреждането на ищеца при ПТП се доказва от приетото в постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство и от заключенията на автотехническата и медицинската експертизи по делото. Съдебният състав е посочил, че изразеното от прокуратурата становище няма задължителна обвързваща сила за гражданския съд и че такава има единствено влязлата в сила присъда съгласно чл. 300 ГПК, а що се отнася до двете експертни заключения – същите съдържат единствено предположения, че травматичните увреждания на ищеца може да са настъпили при пътно-транспортно произшествие. По отношение показанията на разпитания по делото свидетел (баща на ищеца), според които уврежданията на ищеца са причинени при удар от автомобил, съдът е счел, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от никакви други доказателства.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос не може да бъде преценен като обусловил изхода на конкретното дело съгласно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият състав не е приел, че неоснователността на предявения иск произтича от липсата на регистриране на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие от полицейските органи, в какъвто смисъл е съдържащото се във въпроса твърдение на страната. Напротив, въззивният съд е стигнал до извода, че не е установено по категоричен начин увреждането на ищеца да е настъпило в резултат от такова произшествие след задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително съобразявайки и първото по време обяснение на самия ищец от 30.10.2014 г. в досъдебното производство, че същият няма точен спомен какво е станало и как е получил фрактурите по тялото си, след като си е тръгнал от срещата със свои познати, с които е изпил значително количество алкохол. Посоченото от въззивния съд при обсъждане на заключенията на двете експертизи, че предположенията на вещите лица не могат да заместят изискуемите от закона актове и документи за установяване на ПТП, не означава, че решаващият състав е формирал извода си за неоснователност на претенцията единствено поради липсата на такива.
Независимо от изложеното, дори въпросът да се счете за обуславящ за изхода на делото, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, касаторът изобщо не е аргументирал наличието на двете кумулативни предпоставки на това основание съобразно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение. От друга страна, въпросът не би могъл да бъде преценен и като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид съществуващата законодателна уредба (чл. 125 и чл. 125а ЗДвП и Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г.), установяваща императивно необходимостта от съставяне на определени документи при настъпване на пътно-транспортно произшествие, от която произтича и тяхното значение в процеса на доказване на произшествието.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на твърдяната от него очевидна неправилност на обжалваното решение не се констатира и от настоящия състав.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3022 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 1220/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top