О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 15.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4205 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. ф. „З.”, представляван от изпълнителния директор М. Н., чрез юрисконсулт М. Д., против определение № 938 от 27 март 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 701 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г., с което е отменено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение № 5962 от 5 август 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1190 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2013 г. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, и е потвърдено определение от 20 декември 2013 г. по същото ч.гр.д., с което се спира принудителното изпълнение по изп.д. № 1185/2013 г. на частен съдебен изпълнител М..
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като частният жалбоподател е представил необходимите документи по искането си, а именно извлечение от счетоводните си книги, представеният към частната касационна жалба подписан договор установява последиците при определени нарушения, вземането и страните са индивидуализирани. Сочи се, че оставянето без уважение на жалбата против спирането на принудителното изпълнение е с единствения мотив за обезсилването на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че ВКС приема, че е недопустимо произнасяне по правилността на първоинстанционно разпореждане в частта, с която е уважено изявление за издаване на заповед за изпълнение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, както и за недопустимостта на въззивното определение предвид произнасянето на съда по недопустима частна жалба. Представят се множество определения на ВКС.
Ответницата Н. С. Т. от [населено място] не взема становище по частната касационна жалба.
С обжалваното определение съдът приема подадената частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане за допустима и основателна. Сочи се, че от представените към заявлението документи не става ясно дали извлечението е такова от счетоводни книги или някаква друга база данни на молителя, както и че то не съдържа всички необходими реквизити по чл. 417, т. 2 ГПК, а приложеният договор не съдържа подпис на длъжника, поради което не може да се направи извод за възникнало със заявителя правоотношение. Искането за отмяна на определението за спиране на изпълнителното производство е оставено без уважение с оглед неговата безпредметност предвид обезсилването на изпълнителния лист.
Касационният съд приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане в частта й по отношение на отмяната на разпореждането за допускане на незабавното изпълнение, и да не допусне касационното обжалване в частта му, с която е потвърдено определение на първата инстанция за спиране на принудително изпълнение.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18 юни 2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. За да възприеме това разрешение, ВКС сочи, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК и не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Сочената от частния жалбоподател съдебна практика е отпреди задължителното за съдилищата ТР, поради което не може да бъде съобразявана, след като въпросът за обжалваемостта на въззивните определения, постановени в заповедното производство, е разрешен обвързващо от ОСГТК. Дори и да е вярно твърдението на частния жалбоподател за частично недопустимо произнасяне от страна на въззивния съд, пред касационния съд не е налице възможност за преценка по този въпрос, след като касационното обжалване е изключено.
По втората част от частната касационна жалба, съдържаща искане за отмяна на въззивното определение за потвърждаване на първоинстанционно такова за спиране на принудително изпълнение, касаторът е пренебрегнал задължението си да заяви общото основание за допускане на касационното обжалване. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, липсата на поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. ф. „З.” против определение № 938 от 27 март 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 701 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. в частта му, с която е отменено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение № 5962 от 5 август 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1190 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2013 г. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Определението в тази му част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 938 от 27 март 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 701 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено определение без номер от 20 декември 2013 г. по ч.гр.д. № 1190 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2013 г., с което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 1185/2013 г. на частен съдебен изпълнител М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: