О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 16.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 564 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК във връзка с чл. 248 ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Х. М., против определение № 205 от 25 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 297 по описа за 2009 г. на окръжния съд в[населено място], с което искането на частния жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение.
В жалбата се сочи, че с допуснатите от въззивния съд нарушения са реализирани основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – дължат ли се разноски на страната ответник съобразно отхвърлената част на претенцията, когато такива разноски са поискани – сочи се решение на ВКС.
Ответникът М. М. С. от[населено място], не дава отговор по реда на чл. 276 ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че искането за допълване на решението в частта му за разноските е неоснователно, защото с въззивното решение съдът е потвърдил изцяло решението на районния съд; във въззивните жалби на страните не са направени искания за присъждане на разноски, а доказателство за сторено такова е само банковото бордеро за платена държавна такса; въззивният съд е ограничен да се произнесе само в рамките на въззивната жалба, а оплаквания за определянето на разноските от първостепения съд не се правят, поради което липсва основание да се иска произнасяне в посока изменение на решението на първоинстанционния съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице, легитимирано да атакува определението по чл. 248 ГПК.
Атакуваното определение е правилно.
Относимите обстоятелства са следните:
Пред първостепенният съд частният жалбоподател, в качеството си на ответник по искове по чл. 200 КТ за претърпени от М. С. имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, заявил, че претендира разноските по спора. С първоинстанционното решение въззивният съд приел, че частният жалбоподател като ответник по спора следва да бъде осъден да заплати държавна такса съразмерно на уважената част от исковете и разноски за вещо лице. Във въззивната жалба на касатора се сочи, че съдебното решение се атакува в частите му, с които претенциите на ищеца са уважени и се претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В касационната жалба се сочи, че предявените от ищеца претенции са частично уважени, а до пълния размер на исковете са отхвърлени, като се претендира заплащането на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. След връщането на делото за произнасяне по искането по реда на чл. 248 ГПК от въззивния съд, е постановено атакуваното определение.
Според правилото на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искането за разноски не е разгледано от първата инстанция в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК – на ответника по спора не са присъдени направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, макар такова искане да е направено. Първоинстанционното решение обаче не е атакувано от ответника по иска с подобно оплакване, като въззивният съд е ограничен при произнасянето си в това отношение от посоченото в жалбата – чл. 269 ГПК, нито пък пред първоинстанционния съд е задвижена процедурата по чл. 248 ГПК. Въззивният съд в разглеждания случай е имал само задължението да се произнесе за сторените пред него разноски, но претенцията е за присъждане на разноски за отхвърлената част на иска по осъдителното решение на първоинстанционния съд и е следвало да бъде разгледана от него. Ето защо напълно основателно въззивният съд в атакуваното определение по чл. 248 ГПК е приел, че липсва основание за допълване на въззивното решение в частта му за разноските така, както това е поискано от частния жалбоподател.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 205 от 25 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 297 по описа за 2009 г. на окръжния съд в[населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: