О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.643
гр. София, 18.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№251 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д. и Й. А. Д. срещу определение №3367 от 22.08.2014 г. по т.д.№607/2014 г. на ОС Варна в частта му /имаща характер на решение/, с която е оставена без уважение молба с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение №584 от 11.06.2014 г. с произнасяне по иск за нищожност на клаузата на т.11.1.3, раздел II от договор за банков кредит №6830 от 24.07.2007 г. на основание чл.3 от Директива 93/13/Е.
В жалбата се навеждат доводи, че е безспорно, че искане за прогласяване на нищожността на договорната клауза на основание нормите на Директивата, е било направено още в исковата молба, следователно съдът е бил длъжен да се произнесе по това искане.
Излагат се съображения, че в нарушение на задължителната съдебна практика – т.1 и т.2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не се е произнесъл по нищожността на клаузата и е изменил предмета на спора, очертан в исковата молба.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови съдебния акт в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че установителен иск с посочените в молбата по чл.250 от ГПК основание и петитум /за установяване нищожност на основание чл.3 от Директива 93/13/Е, на клаузата на т.11.1.3, раздел II от договор за банков кредит №6830 от 24.07.2007 г. сключен между молителите В. Ц. Д. и Й. А. Д. и [фирма]/, не е докладван и не е разгледан от първоинстанционния съд, а и по такъв не би могло да има валидно произнасяне, поради липса на пряко действие на директивите, респективно поради невъзможност за директното им прилагане вместо съществуваща правна норма от съответното национално законодателство.
В случая касаторите не са формулирали материално или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията, фактите и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
За пълнота следва да се посочи и следното: С оглед изложените от въззивния съд мотиви, основният въпрос, обусловил отказа да се допълни решението, е липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по такъв иск. В този смисъл искането за допълване е следвало да се отправи до първоинстанционния съд, който евентуално е пропуснал да се произнесе, но в случая такъв спор пред този съд не е бил развит – въззивният съд е бил сезиран единствено с въззивна жалба от [фирма] и с изтичане на срока по чл.250, ал.1 от ГПК, възможността за допълване на първоинстанционното решение е била преклудирана.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №3367 от 22.08.2014 г. по т.д.№607/2014 г. на ОС Варна в частта му /имаща характер на решение/, с която е оставена без уважение молбата на В. Ц. Д. и Й. А. Д. по чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение №584 от 11.06.2014 г. с произнасяне по иск за нищожност на клаузата на т.11.1.3, раздел II от договор за банков кредит №6830 от 24.07.2007 г. на основание чл.3 от Директива 93/13/Е.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.