1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр.София, 18.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2978/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Почивна база „З.” – МЗХ за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 509 от 17.12.2012 г. по гр.д.№ 643/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Балчишки районен съд по гр.д.№ 960/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от Д. Й. Н. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 22/ 21.10.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „домакин” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 559,82 лв.
Жалбоподателят повдига материалноправните въпроси за необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена поради намаляване на обема на работата; трябва ли намаленият обем на работата да се отнася към съкратената длъжност, а не към дейността на предприятието изобщо; и необходимо ли е заповед за уволнение, издадена на безвиновно основание, да съответства на изискванията на чл.195 КТ. Според касатора въззивният съд е разрешил първите два въпроса в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната по жалбата страна Д. Й. Н. не взема становище.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „домакин” в ответната станция до 22.10.2011 г., когато работодателят му е връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Като фактическо основание на уволнителното волеизявление в заповедта е посочено „приключване на сезон 2011 г.”, а като правно основание – разпоредбите на чл.328 ал.1 т.3, 5 и 6 КТ. Съдът е приел, че заповедта не отговаря на изискванията за мотивирането й, тъй като не сочи обстоятелства, които да съответстват на уволнителните основания по чл.328 ал.1 т.5 и 6 КТ. Относно основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ е приел, че то е налице когато намаляването на обема на работата се отнася не към предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана с дадена трудова функция и че по делото няма данни в тази насока.
При тези мотиви на въззивната инстанция единствено формулираният правен въпрос за необходимостта намаленият обем на работата да се отнася към съкратената длъжност, а не към дейността на предприятието изобщо, обуславя въззивното решение. Той обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с обвързващата практика на ВКС. Според тази практика трябва да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес, като работодателят носи тежестта да установи наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна (решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1661/ 2010 г. и цитираната в него практика). Въззивното решение е съобразено с тази практика,поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите поставени от касатора въпроси не обуславят въззивното решение. Въззивният съд е коментирал в мотивите си съдържанието на уволнителната заповед и необходимостта тя да съответства на изискванията на чл.195 КТ само с оглед основанията за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 и 6 КТ, по които действително работодателят не е изложил никакви фактически обстоятелства. Касаторът обаче оспорва само изводите на въззивния съд, че е незаконосъобразно уволнението, извършено поради намаляване на обема на работата, така че мотивите на въззивния съд по останалите уволнителни основания са без значение за касационното производство. Извън изложеното, по същество обжалваното решение е съобразено с установената практика, че е достатъчно в заповедта за уволнение да е посочено фактическото основание, въз основа на което работодателят е направил изявлението си. Ако това основание е посочено или се подразбира, детайлизиране не е необходимо, но ако фактическите обстоятелства нито са посочени, нито се подразбират, уволнението се явява незаконно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 509 от 17.12.2012 г. по гр.д.№ 643/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: