6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 23 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2937/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав № 2039/21.12.2012 г., постановено по гр. д. № 3563/2012 г. е потвърдено решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, постановено на 12.06.2012 г. по гр. д. № 1364/2010 г., с което е уважен частично предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД, като [фирма] е осъдено да заплати в полза на МК „Я.” сумата 411 406.54 лв. обезщетение за вреди, причинени от вещ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2009 г., както и сумите 16 456.26 лв., 800.00 лв. и 12 000.00 лв., направени по делото разноски. Със същото решение е отхвърлен частично предявения иск по чл. 50 ЗЗД за разликата над уважения размер от 411 406.54 лв. до предявения размер 503 542 лв., като неоснователен, както и главния иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 503 542 лв., обезщетение от непозволено увреждане, причинено от възложител на работа, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 40 000 лв. лихва за забава, като неоснователни. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника [фирма] и „Ч. Ю. С.А./клон България” К., сега „Ей Ай Д. Ю. Л. /клон България/”.
Касационна жалба е подадена от ответника „Софийска вода”, [населено място] чрез юрисконсулт М. Ч. срещу въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се решението да се отмени изцяло с присъждане направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран следния материалноправен въпрос относно определянето на размера на дължимото обезщетение на основание чл. 50 вр. чл. 51, ал. 1 ГПК, по който въпрос счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС: Р. № 689/3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 557/2009 г., ІV г. о.; Р. № 100/13.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 92/2009 г., ТК, І т. о.; Р. № 66/16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2009 г., ІV г. о. Позовава се и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че правният въпрос, посочен в т. 1 от изложението е решен от въззивния съд в противоречие с Р. № 63/22.10.2009 г. на БАС по гр. д. № 161/2009 г., влязло в сила на 21.05.2010 г. Счита, че са налице и съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:1. При обезщетяване на имуществени вреди за определяне размера, на които за вземат разходите за материали и труд, които ще бъдат направени в бъдеще от увредения като разноски за отстраняване на вредите, следва ли да се докаже неизбежността на настъпването им, т. е. сигурността на тяхното заплащане; 2. Определяща ли е стойността, дадена от вещите лица като необходима за репариране на щетите към момента на тяхното настъпване, при положение, че по делото не са приети доказателства, от които е възможно или би могло да се установи стойността на увреденото имущество, преди настъпване на увреждащото събитие; 3. Може ли ползвател по договор, чието действие е спряно с нарочен акт да иска обезщетение за причинени вреди, нанесени върху имота, предмет на правото на ползване за времето, през което той не е упражнявал фактическа власт върху имота; 4. Възможно ли е да бъде прекъсван срока на договор за учредяване на право на ползване върху общинска собственост и впоследствие продължаван, въпреки ограничителната норма на чл. 39, ал. 2 ЗОС и като резултат едно лице да има качеството „ползвател на общински имот” за повече от 10 години. Приложени са копия от посочените съдебни решения.
За ответника по касация ищец „Младежка кооперация /МК/ Я.” е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. Б.-САК. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Позовава се на Р. № 132/10.04.2012 г. по гр. д. № 1233/2011 г., ВКС, ІІ г. о./чл. 290 ГПК/, копие от което е представено.
За третото лице-помагач на страната на ответника „Ей Ай Д. Ю. Л. /клон България/ К., [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Е. М..Изразено е становище в подкрепа на жалбата на „Софийска вода”.
Касационна жалба е подадена от третото лице-помагач „Ей Ай Д. Ю. Л. /клон България/”, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Е. М.. Счита, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретното оплакване е срещу извода на съда, че МК „Я.” е претърпяла вреди от твърдяна авария в недвижим имот в качеството на ползувател на този имот, въпреки че тези вреди са репарирани за сметка на трето лице, а именно собственика на имота-Столична община. Моли се решението да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което са се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване третото лице-касатор се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По т. 2 се позовава на противоречие с Р. № 339/27.12.2011 г. по гр. д. № 325/2011 г., ВКС, ІІІ г. о./чл. 290 ГПК/; Р. № 13/15.01.2009 г. по гр. д. № 936/2008 г., ОС-Пазарджик по въпроса: Дали подлежат на обезщетяване вреди, които не са реално претърпени от лицето, което ги претендира и които са репарирани от трето лице. Приложени са копия от посочените решения.
За ответника по касация-ищеца „МК Я.” е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. Б.-САК. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира присъждане разноски за касационната инстанция по представен договор за правна защита и съдействие.
За третото лице-помагач „Р. конструкшън” не е изразено становище по жалбите.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
По касационната жалба на ответника [фирма]:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решаващи за изхода на спора са въпросите относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД.
Първият посочен от касатора въпрос касае размера на дължимото обезщетение за претърпени вреди и не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение. В този смисъл този въпрос не е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Независимо от това, не е налице и специалното изискване на т. 1. По посочения въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд съгласно Р. № 132/10.04.2012 г. по гр. д. № 1233/2011 г., ГК, ІІ г. о. постановено в производство по чл. 290 ГПК по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, с което е прието, че при обезщетяване на вреди, настъпили от обезценка на вещта в резултат на непозволено увреждане се съпоставят две стойности – стойността, която е имал имота преди увреждането, която стойност се съизмерява с пазарната стойност на имота към момента на увреждането и стойността на имота след увреждането, като разликата е именно обезценката на имота, която се дължи с оглед принципа за пълното обезщетяване на всички преки и непосредствени вреди. А размерът на присъденото от ВКС обезщетение в конкретния случай е определен на базата на стойността на необходимите строително-монтажни дейности за отстраняване на причинените от наводнение вреди, както и сумите за извършване на дренаж и хидроизолация на сградата.
Другите съдебни решения, приложени към изложението касаят вреди от категорията на пропуснати ползи и не са относими към процесния случай.
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също не е налице предвид последователната практика на ВКС и ВС, израз на която е посоченото по-горе съдебно решение.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в аспект на определението на посоченото основание, дадено с т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Произнасянето по посочения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му не ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на нормата съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на нормата с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Също не е от значение и за развитие на правото, тъй като не са налице изискванията приложимия в случая закон да е непълен, неясен или противоречив.
Същите съображения обосноват недопустимост на касационното обжалване и по втория формулиран съществен материалноправен въпрос, който също касае определянето на размера на дължимото обезщетение още повече, че въпросът е поставен в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предпоставки за наличие на което не са налице в случая.
По касационната жалба на третото лице-помагач на страната на ответника „Ей Ай Д. Ю. лимитид /клон България/, [населено място]:
Не е допустима до касационно разглеждане.
Поставеният с изложението въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
Независимо от това, въпросът е обоснован с оплаквания, относими към правилността на постановеното решение, което е неотносимо към производството по селекция на касационните жалби.
Поставеният въпрос е обсъден като довод на третото лице-помагач с оглед събраните по делото доказателства и даденото му разрешение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Приложените съдебни актове в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са относими към процесния случай.
Р. № 13/15.01.2009 г. по гр. д. № 936/2008 г., Окръжен съд-Пазарджик е влязло в сила, но касае претенция за вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с извършен деликт по повод самоуправни действия в етажна собственост.
Р. № 339/27.12.2011 г. по гр. д. № 325/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. /чл. 290 ГПК/ е по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не е относим към поставения с изложението на третото лице-помагач въпрос.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно. Не са изложени аргументи в подкрепа на изискванията на т. 3 по смисъла на т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответникът-касатор следва да заплати на ищеца направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 6 000.00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 6.03.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8-ми състав № 2039/21.12.2012 г., постановено по гр. д. № 3563/2012 г. по касационни жалби от ответника [фирма], [населено място] и третото лице-помагач на страната на ответника „Ей Ай Д. Ю. лимитид /клон България/.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], Район „М.”,[жк], Бизнес парк № 1, бл. 2а да заплати на МК „Я.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 6 000.00 лв. разноски по делото, направени пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: