О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5371/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] ,против решение № 299/10.08.2016 г. , постановено по гр.д. № 395/2016 г. на Пернишкия окръжен съд , с което е потвърдено решение № 67/19.02.216 г. по гр.д. № 2878/2015 на Пернишкия районен съд, в частта , с която дружеството е осъдено да заплати на Б. К. С. от [населено място] сумата от 23 200 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , в резултат на трудова злополука от 05.07.2012 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на сумата като за разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв., искът е отхвърлен. Присъдени са разноски и държавна такса.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е в прекомерно завишен. Неправилно е определен и размерът на съпричиняването в резултат на проявената от ищеца „ груба небрежност”. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се присъди обезщетение за неимуществени вреди съобразно с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД .
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. К. С., от [населено място], чрез адв. Р. З. , счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Изразява становище, че касационната жалба по същество е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
С представеното изложение касаторът е поставил материалноправни въпроси, както следва: за прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД ; за намаляване отговорността на ответника по иска; за това кои са критериите за намаляване обезщетението , ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност ; за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201,ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на тези въпроси касаторът се позовава на решения на Софийския апелативен съд , постановени като касационно инстанция, които нямат задължителен характер , както и на задължителна практика на ВС на РБ – ППВС №4/1968 г. /Цитирано е и ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което няма отношение към посочените въпроси/и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. С оглед на това позоваване настоящият състав на ВКС счита, че досежно тези въпроси касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК.
В изложението е посочено, че допълнителното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнено по отношение на въпроса: „Дали въз основа на ангажираните доказателства може да се счете, че са налице предпоставките на чл. 201,ал.2 КТ за определяне на принос на работника поради груба небрежност с повече от 20%”.
Съгласно задължителното тълкуване , дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос следва да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК.
Формулирането на правен въпрос в посочения смисъл е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
По въпроса относно прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди , въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна и незадължителна практика на ВС и ВКС. Обобщено в ППВС №4/1968 г. и решенията, на които касаторът се позовава /Р от 06.12.2007 г. по к. гр.д. №238/2007 г. САС, ГК , 1-ви състав , Р от 20.12.2007 г. по гр.д. №1126/2007 г. САС, ГК ,1-ви състав/ се приема, че справедливостта, залегнала като принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , не е абстрактно понятие , а изисква да се вземат предвид всички обстоятелства, които имат отношение към размера на тези вреди. В конкретния случай въззивният съд е съобразил това изискване, като не е определил обезщетението бланкетно , а е взел предвид релевантните за справедливия му размер обстоятелства, съобразени още от първата инстанция: характер и степен на увреждане, свързаните с него болки и страдания , период на лечение и възстановяване , възраст на пострадалия , причинени неудобства и затруднения. С оглед на това, твърдяното противоречие не е налице.
Въпросите „за намаляване отговорността на ответника”, и „ за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по см. на чл. 201,ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат” , нямат характеристиката на правен въпрос в посочения смисъл .Същите касаят правилността на определения от съда процент на съпричиняване от страна на ищеца. Признатият процент на съпричиняване обаче е въпрос на преценка на решаващия съд, която се извършва въз основа на данните по делото , а не съставлява правен въпрос ,т.е. не е въпрос по прилагане на правото. С оглед на това не следва да се обсъжда дали разрешаването на обсъжданите два въпроса е в противоречие с разрешаването им в посочената съдебна практика. Такова противоречие не може и да бъде предмет на изследване предвид обстоятелството, че процентът на съпричиняването се определя конкретно във всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото. По въпроса „кои са критериите за намаляване на обезщетението ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука”, касаторът не е посочил и обосновал допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК. Касаторът не е обосновал и визираното от него допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на последния формулиран въпрос – „Дали въз основа на ангажираните доказателства може да се счете, че са налице предпоставките на чл. 201,ал.2 КТ за определяне на принос на работника поради груба небрежност с повече от 20%.” Същевременно въпросът касае преценката на доказателствата от решаващия съд и с оглед разясненията дадени в ТР №1/19.02.2010 т.1, също не съставлява правен въпрос.
По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299/10.08.2016 г. , постановено по гр.д. № 395/2016 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „Стомана И.” АД, [населено място] да заплати на Б. К. С. от [населено място] разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: