О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 27.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2853 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Скан металс” ООД срещу определение №268 от 19.06.2018 г. по ч.т.д.№70/2018 г. на АС Пловдив, потвърждаващо определение №1261 от 30.10.2017 г. по т.д.№266/2017 г. на ОС Стара Загора, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на т.д.н.№2403/2017 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.621а, ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност, доколкото разпоредбите на ТЗ са специални. 2. Доколкото в производството по несъстоятелност се прилагат специалните разпореди на ТЗ, които имат характер на процесуални норми, следва ли да се спира производството по несъстоятелност, заведено в друг съд от друг кредитор, когато неговата фаза е в по-напреднал стадий и е съобразено с подсъдността към датата на неговото образуване. 3. Следва ли да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ГПК в производството по несъстоятелност, доколкото в част IV на ТЗ за производството по несъстоятелност няма особени разпоредби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния законов срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, позовавайки се на определение №129 от 16.03.2017г. по ч.т.д.№2620/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №145 от 22.03.2017 г. по ч.т.д.№320/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и определение №248/29.05.2018 г. по ч.т.д. №737/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че с оглед спецификите на производството по несъстоятелност, предмет на молбите по чл.625 от ТЗ на кредиторите, подадени срещу един и същ длъжник, е един – установяване на състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, върху което състояние и неговия начален момент се формира силата на пресъдено нещо, като решението за откриване на производство по несъстоятелност има незабавно действие спрямо всички. Посочил е, че при наличието на две дела, образувани по молби на различни кредитори, с предмет установяване на неплатежоспособността на един и същ търговец, второто образувано по време дело следва да се спре, за да не се допусне постановяване на две решения по един и същ спор, които в зависимост от специфичните отношения между страните, независимо че длъжникът е един и същ, би могло да се достигне до постановяване на противоположни резултати /например относно началната дата на неплатежоспособността или установяване качеството на молителя на кредитор/. В този смисъл е счел, че молбата по чл.625 от ТЗ, подадена при наличие на вече образувано производство по молба на друг кредитор, било при пропуск да се упражни правото по чл.629 ал.4 от ТЗ в предвидения от закона преклузивен срок, както и в случай на упражнено такова право, не е недопустима, но за да не се стигне до противоположни резултати, второто по ред дело следва да се спре, не само защото е второ по ред и независимо от етапа на развитие на двете производства, а защото преюдициалността в тези две напълно самостоятелни производства се обуславя от предмета на производството в своята първа фаза – установяване състоянието на неплатежоспособността на търговеца и нейната начална дата, което има действие по отношение на всички кредитори. С оглед изложеното не е възприел доводите за намаляване масата на несъстоятелността и увреждане интересите на кредиторите, тъй като производството пред СГС в исковата му фаза се развивало по-бавно от настоящето.
Формулираните в изложението въпроси се свеждат до въпроса „за наличие на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжник, за който вече има депозирана такава молба от друг кредитор, но все още няма произнасяне на съда по предходната молба”, спрямо който въпрос, макар и обусловил правната воля на въззивния съд, не може да бъде допуснато касационно обжалване предвид липсата на поддържаните от частния касатор селективни основания. Даденото от въззивния съд разрешение е изцяло в съответствие с цитираната в обжалваното определение, споделяна и от настоящия състав, константна практика на ВКС /съобразно която, предвид специалното правило на чл.629, ал.4 от ТЗ, налице е основание за спиране на производството по молба на кредитор по чл.625 от ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна молба по чл.625 от ТЗ на друг кредитор срещу същия длъжник при невъзможност за присъединяване към нея по чл.629, ал.4 от ТЗ с оглед изтичане на преклузивния срок за това/, наличието на която изключва приложение и на бланкетно поддържаното в частната касационна жалба селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №268 от 19.06.2018 г. по ч.т.д.№70/2018 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.