О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 03,10,2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 3425/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Й. Д., [населено място] против определение № 1492 от 05.07.2013 г. по ч.гр.д. № 779/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение № 1591 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 2535/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. С последното се оставя без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК за въззивното производство.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му и уважаване на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на наличието на трайно установена съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Прилага и копие от определение № 103 от 06.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 541/2011 г. на IV г.о., ВКС. След преглед на данните по делото настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК, която му е служебно известна, в т.ч. и на представеното определение на IV г.о., ВКС. В случая липсва обективен материалноправен идентитет на разрешения случай в приложеното определение на IV г.о., ВКС и конкретния спор във връзка с чл. 83, ал.2 ГПК, който да даде възможност за преценка на противоречие в практиката.
Жалбоподателят сочи още, че произнасянето в настоящия случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед на гореизложеното, обаче, по поставения въпрос за приложението на чл. 83, ал.2 ГПК има трайно установена непротиворечива съдебна практика. Поради това не следва да бъде обсъждано позоваването на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
От гореизложеното се налага изводът, че в настоящия случай не е налице приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, в нито една от законоустановените му хипотези, и касационно обжалване не следва да се допусне.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 1492 от 05.07.2013 г. по ч.гр.д. № 779/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.