О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1289/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на работодателя [фирма] , представлявано от управителя К. С., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д. срещу въззивното решение на К. окръжен съд от 5.V.2010 г. постановено по гр.д.№ 172/2010 г. за потвърждаване на решението на Д. районен съд от 21.ХІІ.2009 г. по гр.д.№ 189/2009 г., с което са уважени исковете на И. Х. Т. от[населено място] дол против жалбоподателя с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се доводи за наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от И. Х. Т. чрез пълномощника му адв. Й. Г. от Кюстендилската адв.колегия, в който се поддържа, че жалбата е недопустима, евентуално и неоснователна по съображения, изложени в този отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С решение на Т. от 9.ІV.2008 г. е определена 85% трайно намалена работоспособност на ищеца Т. за срок от 3 години с диагноза: пневмокониоза, причинена от прах, съдържащ силиций. Като придружаващи заболявания са посочени захарен диабет 2 тип, диабетна полиневропатия и ретинопатия, артериална хипертония ІІІ стадий, хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност. До 2000 г. Т. е работил като минен работник, но след това е преназначен на длъжност “работник баня” в рудник “Бабине” от 2000-2003 г. В решението на Т. от 2008 г. е посочено, че ищецът не е подходящо трудоустроен като работник баня в предприятието.
Със заповед от 5.І.2009 г. на основание чл. 325 т.9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение по съображение за невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест и липса на свободно място за трудоустрояване на друга подходяща за здравословното му състояние според Протокол от 11.VІ.2008 г. на Комисията по трудоустрояване. В този протокол 13 членната комисия на работодателя, в чийто състав е и управител на служба трудова медицина по повод на експертното решение на ищеца след запознаване с изискванията и противопоказаните условия на труд, като разгледал списъка на свободни места за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, работодателят е решил да прекрати трудовото правоотношение с ищеца поради липса на друга подходяща за него работа с оглед на здравословното му състояние.
Т. е предявил исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ за отмяна като незаконно на уволнението му на посоченото основание, за възстановяване на заеманата длъжност и изплащане на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ срещу работодателя – касатор в настоящото производство. Според заключението на съдебно счетоводната експертиза е установено, че при работодателя има свободни длъжности за трудоустроени лица, но заемането им става с решение на Комисията по трудоустрояване, която трябва съвместно със службата по трудова медицина и съобразявайки се с експертното решение на Регионалния център по здравеопазване РКМЕ и здравословното състояние на лицето с намалена работоспособност да му предложи работа, отговаряща на състоянието му. Въззивният съд, за да остави в сила решението за уважаване на исковете по чл. 344 от КТ, е приел, че задължението на здравния орган при вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване е да посочи конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места за трудоустрояване. Работодателят след получаване на решението на Т. за определяне на 50 и над 50% трайно намалена работоспособност , при наличие на възникналия спор между страните – (отбелязването в експертното решение, че работникът не е трудоустроен правилно) следвало да сезира компетентния здравен орган съгласно чл. 3 ал.1 от Наредбата за трудоустрояване. Щом това не е направено от работодателя да сезира здравния орган да се произнесе по въпроса за подходящата работа за работника, който здравен орган по ал. 2 на чл. 3 от Наредбата може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно, то издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325 т.9 от КТ е незаконна, понеже не е изяснен въпроса, каква длъжност би могъл да заема работника и дали такава длъжност съществува в щатното разписание на работодателя.
Касационната жалба на [фирма] е подадена с оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. Липсва изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Липсват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, вместо което жалбоподателят е възпроизвел текста на процесуалния закон. Към жалбата са приложени две въззивни решения без данни за влизане в сила с оглед на обосноваване наличие на противоречива съдебна практика. Според т.3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. преценката за наличие на противоречива съдебна практика изисква тази практика да е установена от влезли в сила съдебни актове, каквито данни в случая няма, така че не следва да се преценява наличието на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. От друга страна непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, според т.1 на същото тълкувателно решение на ВКС.
При отсъствие на предвидените в чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, искането на касатора следва да се отклони, като той следва да заплати на противната страна направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на К. окръжен съд от 5.V.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 172/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], представлявано от управителя К. А. С. да заплати на И. Х. Т. от[населено място] дол ул. В.К. бл.4 ет.2 ап.8 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: