О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, .23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 237/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Л. М. против решение от 11.12.2008г. но Бургаски окръжен съд,трети въззивен състав,постановено по гр.д. №431/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „С”ООД Б. в писмения си отговор счита,че не са налице условията за допускане на касационно обжалване,предвидени в закона и моли същото да не се допуска.
Като съществен материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл,касаторът посочва вида на съсобствеността между страните,като навежда аргументи,че неправилно съдът я възприема като обикновена съсобственост,а не като такава, възникнала на основание наследствени правоотношения.
По отношение произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос,касаторът е посочил допустимостта на възражението по член 76 от Закона за наследството в настоящия спор.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че с извършването на делба на съсобствен имот между страните по образуваното и приключило производство по гр.д. №1785/1997г. по описа на Бургаски районен съд,спрямо който имот наследодателят на ответника Р праводателя на ищеца Х. М. се явява един от съсобствениците,с постановения окончателен съдебен акт ,процесният имот е бил поставен след теглен жребий в общ дял на Р. М. и Х. М. ,след което притежаваната от праводателя на ищеца ? идеална част от същия е била предмет на замяна по силата на нотариален акт №69/2006г., в резултат на което между последните двама е възникнала обикновена съсобственост. В тази връзка въззивният съд е приел,че направеното възражение пред тази инстанция от Р. М. по член 76 от Закона за наследството не е съотносимо към предмета на делбата и съдът не може да го разглежда при делба на обикновена съсобственост.
Касаторът навежда аргументи,че съгласно приключилото горепосочено делбено производство по цитираното дело,в което той и праводателят на ищеца са били конституирани като наследници по заместване,са ликвидирали съсобствеността с останалите наследници,останала от откритото наследство,принадлежало на общия наследодател Т,но не и по отношение наследствените правоотношения помежду им. В тази връзка се сочи противоречие на постановеното с решението на въззивния съд,относно неотносимостта на заявеното възражение по член 76 от ЗН с практиката на ВКС,като се позовава на т.2 от Тълкувателно решение №1/2004г.,както и приложените съдебни актове на ВКС,които обаче се отнасят до извършване на делба само между сънаследници и правопораждащият факт е възникване на собствеността в резултат на открито наследство. Ето защо, така постановената от ВКС практика е неотносима към предмета на спора,по който съдът се е произнесъл с решението си,поради което не е налице хипотезата,предвидена в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В началото на изложението си касаторът се е позовал на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,която предвижда произнасянето на съда по правните въпроси да е решавано противоречиво от съдилищата. В самото изложение обаче липсват каквито и да било доводи в тази връзка,както и посочване и прилагане на такава противоречива практика на съдилища,долустоящи на ВКС.
На следващо място в изложението се твърди,че произнасянето на съда с атакуваното решение попада в приложното поле на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като се излагат аргументи,че липсва практика,регламентираща недвусмислено вида на съсобствеността при възлагане по колена –наследство и делба ,или обикновена съсобственост. Както вече бе посочено по-горе в това отношение от значение е правопораждащия съсобствеността факт. Но в случая,за да е налице твърдяната хипотеза за допускане на касационно обжалване, съгласно горепосочената разпоредба от ГПК,е необходимо да е налице непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването или когато съдът изоставя един вид тълкуване и преминава към друг,каквито твърдения липсват в подаденото изложение за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.12.2008г. на Бургаски окръжен съд,трети въззивен граждански състав,постановено по гр.д. №431/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: