ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 519/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Р. М. – Е. с фирма “Ю” – с. Д., община В. срещу Решение № 117 от 12.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 51/ 2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 254 от 7. ХІ.2008 г. по гр.д. № 242/ 2008 г. на Велинградски районен съд, с което Е. ”Ю” – с. Д., община В. е осъден да заплати на “И” А. – гр. П. лв. – авансово платена сума по три договора за изработка, развалени поради частично неизпълнение, с оплакване за неправилност и за необоснованост на решението.
В Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът не е съобразил Споразумение от 30. ХІ.2009 г., което представлява нов договор, от който възниква задължение да престира договореното количество столове и с който не е уговорен срок за изпълнение. Жалбоподателят счита, че съдът в противоречие с практиката на ВКС, според която споразумението представлява нов договор, който замества първоначалния и постигнатите уговорки са задължителни за страните, е трябвало да приеме, че от подписване на споразумението, възниква задължение за престиране, но жалбоподателят не изпада в забава поради липса на уговорен срок за изпълнение, и покана от възложителя, това, че той е отправил покана възложителят да получи столовете, на която същият не се е отзовал, с което върху него е преминал рискът от погиване. Жалбоподателят счита, че съдът е разрешил изложения въпрос в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 1475/1. ХІ.2000 г. по гр.д. № 837/2000 г. на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата “И” А. – гр. П., по съображения, изложени в Писмен отговор оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, излага и подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложеното от жалбоподателя и с оглед данните по делото не може да се приеме, че съдът е разрешил изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос за значението на Споразумение от 30. ХІ.2004 г., като нов договор, с който страните не са уговорили срок за изпълнение, съответно – не е възприел установеното от св. А, че жалбоподателят е поканил поръчващия да получи изработените столове, който неоправдано не се е явил, с което е изпаднал в забава и затова следва да понесе риска от погиването им. Важният въпрос за решаване на делото е този, за поетото от жалбоподателя със сключените договори за изработка и частично изпълнено задължение за изработване на посочените в спесификациите по вид, стойност и количество столове в уговорените срокове, съответно – основателни ли са възраженията на жалбоподателя, че на основание Споразумение, с което не е уговорен срок за изпълнение, е изработил столовете, установил е с гласни доказателства, че е поканил поръчващия да ги получи, последният е изпаднал в забава, като не се е отзовал, и следва да понесе риска от случайното им погиване. Поради това неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че изложеният от него въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правното значение на споразумението, като нов договор, имащ задължителна сила между страните, които са го сключили.
Посоченото споразумение има характер на установителен договор, който съдържа справка за задължението на изпълнителя към 30. ХІ.2004 г., както и уговорка по какъв начин ще се издължи посочената сума. С това споразумението има характер на обективна новация, с него не се поемат права и задължения, нито се прави отказ от такива, уговорени с трите договора за изработка, и затова не съставлява спогодба, същото е съобразено от експертизата при определяне на задължението на жалбоподателя с оглед частичното изпълнение и неоснователното задържане след разваляне на договорите поради неизпълнение на авансово полученото възнаграждение, като вещото лице е съобразило и доставките, извършени след сключване на споразумението. За да уважи иска, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че поръчващият е в забава, като не се е явил да приеме изработеното след постигане на Споразумението, поради което рискът от погиването им е за него, както и за недоказано възражението, че столовете са погинали в резултат на случайно събитие – въпроси, основани на фактите по делото, които подлежат на доказване.
Поради изложеното не може да се приеме, че по делото е разрешен изложеният от жлбоподателя въпрос за значението на постигнато между страните споразумение, като нов вид договор, който въпрос съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 300 лв. – разноски за касационното производство.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 117 от 12.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 1033/ 2009 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. Р. М. – Е. с фирма “Ю” – с. Д., община В. да заплати на “И” А. – гр. П. лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: