О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр.София, 01.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1044 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Великотърновската апелативна прокуратура и на П. С. Т. против решение №276 от 19.12.2017 г., постановено по в. гр. д. №357 по описа за 2017 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 116 от 17.05.2017 г. по гр. д.№ 68 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд в частите за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. Т. сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, наказателното производство по което е прекратено с решение № 490 от 12.01.2016 г. по н.д. № 752/2015 г. на ВКС, и за отхвърляне на иска над размера от 35 000 лв. до 300 000 лв., като първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е присъдено обезщетение над 18 000 лв. до 35 000 лв. и в тази част искът е отхвърлен.
Касаторът Великотърновска апелативна прокуратура твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната част е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2.Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи?
3. Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото? Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.11 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди.
Касаторът П. С. Т. се оплаква от въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 18 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., отменено е решението за присъждане на обезщетение над 18 000 лв. до 35 000 лв. и искът за разликата е отхвърлен. Твърди, че в тези части решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 по следния въпрос:
Допустимо ли е когато въззивната инстанция се произнася по искове за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да намалява драстично/повече от двадесет пъти/ поискания размер, като се игнорира приетото за доказано обстоятелство, че са допуснати и извършени от Прокуратурата груби нарушения на процесуалните норми при воденото наказателно производство срещу пострадалия за дълъг период от време?
Позовава се и на очевидна неправилност на решението, която се съдържа в извода, че не са събрани годни доказателства/писмени документи, заключение на вещо лице/, въз основа на които да се направи несъмнен извод за твърдените здравословни проблеми, свързани с психичното здраве на ищеца. Според касатора този извод противоречи на елементарната логика, тъй като води до практическа невъзможност за доказване на душевните страдания, предизвикани от неспазване на принципа non bis in idem.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу П. С. Т. обвинение по чл.343, ал.1, б. „а“ във връзка с чл.342, ал.1 предложение трето от НК за причинени по непредпазливост значителни имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 29.09.2010 г., за периода от 26.07.2011 г. до 12.01.2016 г., когато с решение № 490 от 12.01.2016 г. по н.д. № 752/2015 г. на ВКС наказателното производство окончателно е било прекратено. След това Т. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на 300 000 лв. обезщетение за причинените му от наказателното преследване неимуществени вреди. В исковата молба той е описал подробно развитието на наказателното производство и е посочил, че са били накърнени честта и достойнството му, бил е доведен до пълно отчаяние, екстремна тревога и е изпадал в състояние на депресия за дълги периоди от време. От показанията на неговия баща е било установено, че след повдигането на обвинението ищецът се е затворил в себе си, сринал се психически и изпаднал в депресия. Бил е лекуван от психолог и от психиатър. През 2012 г. при явяване на психиатрична ТЕЛК се е оказало, че няма трайни психиатрични увреждания. Била му е издадена епикриза със заключение, че страда от депресия с умерено протичане, която е била лекувана със съответните медикаменти. Заболяването още не е отшумяло въпреки настъпилото подобрение. При тези данни първоинстанционният съд е присъдил 35 000 лв. обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът е взел предвид, че наказателното производство е продължило четири години и дванадесет дни, че два пъти ищецът е бил осъждан с влезли в сила присъди, отменени по реда на чл.422 от НПК, както и влошеното му психическо здраве, установено от показанията на свидетеля.
Въззивният съд подробно е описал фактическата обстановка, обосновал е защо наказателното производство е било незаконно водено и защо са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата за обезщетение за причинените вреди. Този съд детайлно е посочил конкретните обстоятелства, които определят размера на неимуществените вреди. Констатирал е, че ищецът е изпитвал притеснение от воденото наказателно производство, засегнато е било негово основно човешко право на чест и достойнство, достигнало се е до ограничаване на социалните му контакти. Взети са били предвид тежестта на престъплението, за което е водено наказателно производство, продължителността на наказателната репресия, мярката за неотклонение „подписка“. Следователно второинстанционният съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, а е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд съдържат достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика и на указанията, съдържащи се в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Ето защо дадените от въззивния съд разрешения на първия и третия въпрос на Великотърновската апелативна прокуратура съответстват на практиката на ВКС, поради което по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Третият въпрос на Прокуратурата не е обусловил изхода на спора, тъй като ищецът не е поискал репариране на обичайните неимуществени вреди, а на конкретно посочените от него неблагоприятни последици, които включват и двукратното му осъждане с влезли в сила присъди и продължителността на наказателното производство извън разумния срок. Ето защо и по този въпрос на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска.
Не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на решението на Великотърновския апелативен съд и в обжалваните от ищеца части. Въззивният съд е намалил обезщетението за неимуществени вреди от 18 000 на 35 000 лв., което наистина е многократно по-ниско от предявения размер от 300 000 лв. Доколко обаче намалението на претенцията е драстично, а допуснатите от Прокуратурата нарушения са тежки, е без значение за размера на дължимото обезщетение. Съдът е длъжен да присъди обезщетение само за действително причинените и доказани неимуществени вреди, а не да се съобразява с прекомерните претенции на ищеца или да увеличава обезщетението заради тежестта на нарушенията на ответника.
В мотивите за намаляване на размера на обезщетението въззивният съд е посочил, че не са събрани годни доказателства/писмени документи, заключение на експерт/, въз основа на които да се направи несъмнен извод за твърдените от П. С. Т. здравословни проблеми, свързани с психичното му състояние. Тези мотиви според касатора-ищец представляват очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. Ищецът твърди, че снабдяването му с медицинска документация за психическото заболяване е практически невъзможно и би било осуетявано от обжалвания на решенията на ТЕЛК пред административния съд, затова изводът на съда противоречал на елементарната логика. Това разбиране не съответства на гражданскопроцесуалните норми. Както решенията на ТЕЛК, независимо дали са влезли в сила, така и медицинските епикризи, представляват писмени доказателства, които гражданският съд е длъжен да обсъди, ако са представени по надлежния ред. Няма пречка здравословното състояние на ищеца да бъде изследвано и с помощта на експертиза, приета в гражданския процес. Ищецът не се е възползвал от тези способи за събиране на доказателства за здравословното си състояние, а се е задоволил само с разпита на своя баща. Затова изводът на въззивния съд всъщност представлява отказ да се кредитират като безспорни показанията на един заинтересован свидетел, когато не са подкрепени от други данни по делото. Тази преценка на съда е съобразена с разпоредбата на чл.172 от ГПК, следователно не се касае за допуснато от въззивния съд грубо противоречие с логически правила, което да води до очевидна неправилност на решението.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора разноски на страните за касационното производство не следва да се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №276 от 19.12.2017 г., постановено по в. гр. д. №357 по описа за 2017 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: